Разлика между версии на „Баница“

редакция без резюме
Баниците от смесен тип са няколко разновидности. Най-популярната се нарича '''клин'''. Приготвя се, като квадратните кори се сгъват по диагонала и между подгъва се поставя плънка. Клинът може да бъде не само триъгълен, а с форма на полуелипса или полукръг.
 
'''Мантѝя''' е подобна на клин, само че се прави от кора, която е двойно по-голяма от съда, в който се реди, и след като се постави плънката тази част, която излиза извън тавата, се приклапя и кората се доразтяга, за да покрие изцяло плънката. И клинът, и мантията най-често се правят само с по една по-плътна тестена кора, затова често биват смятани за неистински баници, тъй като повече приличат на големи мекици с плънка, отколкото на истински баници. Като ''мантия'' често се приготвя и популярният родопски ''пататник'', който също се прави само от 2 кори с плънка между тях. В някои фолклорни области наричат мантията "дърпана баница".
 
{{източник|В Южна българия под 'мантия' се подразбира тестено ястие само с 2 дебели кори между които има плънка (нещо подобно на 2 гиолеми мекици или палачинки, между които има плънка). Това в някои региопни на България още по времето на Османската империя е било тестено печиво, в които двете кори са се сляли и са превърнати в една „пита“, в която има някакъвпълнеж, или самата питка се прави, като още в тестото, преди печане, се слагат добавки (сирене, смляно или кълцано месо, кромид лук, сварени картофи и други). Има хипотезяа, че самото название 'мантия', произлиза от старотурска дума звучаща подонмо на 'манти'(неопределена смес от брашна, или тесто). Като по този сходен начин се наричат тестени печива подобни на българска баница или на бъкгарски мекици с пълнежка, приготвяни в много тюркоезични страни в Азия и досега.|2021|03|28}}
Анонимен потребител