Владислав Варненчик (булевард във Варна): Разлика между версии

През 1935 г. „Владислав“ е най-дългата пътна артерия на града, като за първи път получава това име през 1888 г. в чест на [[Полско-унгарска уния|полско-унгарския крал]] [[Владислав III]], загинал в края на 1444 г. недалеч от началото на днешния булевард. Преди [[Освобождение]]то пътят изцяло е постлан с [[калдъръм]] и е познат като ''Таш-йолу,<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2355&SRV=true&LANG=bg ''Известник'' [вестник:седмичник] - Варна, брой 15, 09 юни 1910 стр. 2]</ref> Каменния път''. Към 1900 г. по улицата се редуват едноетажни [[дюкян]]и и работилници, предлагащи по-евтина търговска продукция в сравнение с първокласните магазини по [[Преслав (улица във Варна)|„Преслав“]] и [[Княз Борис I (булевард във Варна)|„Цар Борис“]]. Преди построяването на сградата на Централната поща на тази улица от 1879 г. се разполага мъжкото начално училище [[Гео Милев (училище във Варна)|„Св. Методий“]], а от 1889 – и девическото „Св. Наум“. Тази учебната сграда оцелява като Куклен театър и Дом на учителя до 1975 и тогава е единствената сграда на булеварда, останала от ХIХ век. След [[Първа световна война|Първата световна война]] до 1924 улицата е регулирана и значително разширена, като благодарение на дарители на нея се настаняват Родилният дом и Тракийският дом.