Ad extirpanda: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
м Pages containing cite templates with deprecated parameters |
||
Ред 18:
С булата се рагламентират множество правила насочени към изкореняване на ересите. Предвижда се изгонване на еретиците от градовете, конфискуване на имуществото им, както и разрушаване на домовете им. Създават се извънредни комисии – трибунали, назначени от съответния градски управител или подеста, които имат право и задължение да задържат еретиците, да отнемат имуществото им, и да издават присъди. Тези правораздавателни органи се избират за срок от 6 месеца, и имот право на 1/3 от имуществото на осъдените или на 1/3 от наложените глоби. За причинени от дейността им вреди отговорност носи съответната община. Заловените еретици следва да се задържат в затвор, като в 15 дневен срок от задържането им следва да започне разследване на деянията им, като след постановяване на присъдите, същите следва да се изпълнят в 5 дневен срок.
„..Освен това, подеста или управителят е длъжен да принуди всички заловени еретици, намиращи се в негова власт, без да се стига до членовредителство и опасност за жиивота, да признаят открито своите заблуждения, като истински разбойници и убийци... и да издадат други известни им еретици, техните имущества, последователи, укриватели и защитници, така както принуждават разбойниците и крадците на имущество да обвинят своите съучастници и да признаят извършените от тях злодеяния...“ Укривателите, защитниците и помощниците на еретиците, техните деця и внуци, се лишават от право да заемат обществени длъжности.
Предвижда се последователите на еретическите заблуждения да се наказват така, както и самите еретици.<ref>{{Citation |title=Leandro Duarte Rust, „Bulas Inquisitoriais: Ad Extirpanda (1252)“ в: ''Revista Diálogos Mediterrânicos'', бр.7, декември 2014 г., с.200-228 |url=http://www.dialogosmediterranicos.com.br/index.php/RevistaDM/article/view/124/145 |
Булата официално разрешива на Светата инквизиция да прилага мъчения спрямо обвинените в ереси. Дотогава използването на изтезания се прилага само като крайна мярка, но след издаването на булата мъченията започват да се прилагат редовно, и то не само спрямо обнвинените в ереси, но и спрямо свидетелите. Ограничението при прилагането им е само едно – да се провеждат по такъв начин, че да не доведат до осакатяване на крайници или до смъртта на измъчвания. Физическите изтезания са официално забранени от папа [[Пий VII]] едва през 1816 г.
|