Уикипедия

Абдера: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Шаблон:МОО
м Pages containing cite templates with deprecated parameters
Ред 49:
{{цитат|Голямата планинска част от околията се населеляваше от българомохамедани и българохристияни и отчасти много малко турци. Полската част, същинското Енидженско поле, бе населено изключително с турци. Всред тях, кацнали като оазиси, стояха гръцките села [[Коюнкьой]] и Булустра. Малка част гърци, всъщност [[арумъни|цинцари]], населяваха с. [[Йенидже (дем Абдера)|Енидже]], някогашния център в Енидженското поле, който после се премести в Ксанти.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 154.</ref>}}
 
[[Антон Страшимиров]] свидетелства, че среща тук 20 семейства местни българи, в 1913 г. се заселват още 105 – 110 семейства – 509 българи бежанци от планинското село [[Скрижово|Скрижево]] (Скрижовене) в завзетата от гърците част на Македония.<ref>{{Citation |title=Страшимиров, Антон, Книга за българите |url=http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=1003&elementID=2038684051&sectionID=5 |access-dateaccessdate=2017-03-26 |archivedate=2017-03-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170326225841/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=1003&elementID=2038684051&sectionID=5 }}</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/st/st_3_2.html Ст. Трифонов – Тракия. 1912 – 1915 г. стр. 196]</ref><ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf.pl?id=4529&year=1914&month=06&day=22&issue=573&frequency=1 Заселването на бежанците от Мала Азия, Тракия и Македония, стр. 3 в-к Търговски фар бр. 573, 23 юни 1914]</ref> След Първата световна война гърците започват обезбългаряване и 20 семейства от Болустра, Малък Дервент и Кутруджа бягат от реперсиите и се установявав в с. [[Железино]]. <ref>[http://at-attanasov.blogspot.bg/2009/04/blog-post_09.html Ат. Атанасов, Малоазийски българи]</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Балустра е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|827}}</ref>
 
От [[1912]] от [[1919]] и от [[1941]] до [[1944]] г. селището заедно с цяла [[Беломорска Тракия]] е част от държавната територия на [[България]]. Бреговата охрана през втория период на български суверенитет тук осъществяват 4-та дружина от [[Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк|58 пехотен Гюмюрджински полк]] и една 120 мм Д/46 брегова батарея от Дедеагачкия брегови артилерийски полк дислоцирана на нос Болустра.<ref>{{Citation |title=Анятолий Прокопиев, Отбраната на българското морско крайбрежие, стр 186, С 2013 |url=http://rnda.armf.bg/wp-content/uploads/000s/Pub/%D0%9E%D1%82%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%20%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%B5.pdf |access-dateaccessdate=2021-02-11 |archivedate=2017-03-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170327135830/http://rnda.armf.bg/wp-content/uploads/000s/Pub/%D0%9E%D1%82%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%20%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%B5.pdf }}</ref>
 
== Личности ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Абдера“.