Разлика между версии на „Библия“

изт.?
(изт.?)
Етикет: Отменени
Думата βιβλίον сама по себе си има буквално значение на „[[хартия]]“ или „[[свитък]]“ и започва да се използва редовно за „[[книга]]“. Тя е умалително на βύβλος, вивлос, „[[египетски папирус]]“ (вероятно произлиза от името на [[Финикия|финикийското]] морско пристанище [[Библос]], известен още като [[Гебал]], откъдето египетските [[папирус]]и са били изнасяни за [[Гърция]]). Гръцкото ta biblia (букв. „малки книжки от папирус“) е израз, който [[Гръцки юдеи|гръцките юдеи]] използвали, за да опишат своите свещени книги ([[Септуагинта]]та). Християнската употреба на понятието може да се проследи от 223 г. сл. Хр. Библейският учен [[Ф. Ф. Брус]] отбелязва, че [[Йоан Златоуст]] изглежда е първият писател, който използва гръцката фраза ta biblia („книгите“), за да опише едновременно [[Стар завет|Стария]] и [[Нов завет|Новия завети]] заедно ([[Проповеди върху Матей|Проповеди върху „Матей“]]. Между 386 г. и 388 г.).
 
{{източник|Засега се проучва и второто етимологическо разклонение. Авторите твърдят, че думата БИБЛИЯ е дошла от българо-тракийската дума ВИВЛИЯ, което отговаря на сегашното ЖИТИЯ, т.е. живото-описание произлизащо от думата ВИВА (ЖИВОТ, на старотракийски и старобългарски ВИВЛА) (ЖИТИЕ, ВИВЛИЕ, БИТИЕ). Думата написана на български - тракийски език ВИВЛИЯ, е преписана(пренесена) механично на латински като BIBLIA без да се тълкува смисъла; и остава така, като по-късно се променя писмено, заради по-лесното произнасяне като BIBLE (звуково "байбъл"). През средните векове, тази латинска дума е забелязана като утвърден термин и се пренася като нова в същия българо-тракийски език, механично, без да се тълкува смисъла като става БИБЛИЯ на български. (Подобен е и произхода на думата БИБЛИОТЕКА)|2021|04|07}}
 
== Наименованията „Стар завет“ и „Нов завет“ ==