Арно Брекер: Разлика между версии

През 1932 г. получава награда от Пруското министерство на културата, която му позволява да отседне в [[Рим]] за година. През 1934 г. Брекер се завръща в Германия, следвайки съвета на [[Макс Либерман]]. По това време, [[Алфред Розенберг]], редактор на нацисткия вестник ''[[Фьолкишер Беобахтер]]'', всъщност осъжда някои от творбите на Брекер като [[дегенеративно изкуство]]. Въпреки това, Брекер е поддържан от много от нацистките водачи, особено [[Адолф Хитлер]]. Дори Розенберг по-късно приветства скулптурите му като израз на „мощната инерция и сила на волята“ на Нацистка Германия.<ref>{{Citation |title=Caroline Fetscher, „Why Mention Arno Breker Today?“, ''The Atlantic Times'', August, 2006. |url=http://www.atlantic-times.com/archive_detail.php?recordID=602 |access-dateaccessdate=2019-10-13 |archivedate=2012-02-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120211083704/http://www.atlantic-times.com/archive_detail.php?recordID=602 }}</ref> Той приема поръчки от нацистите от 1933 до 1942 г., например да участва в представление с творбите си в окупиран Париж през 1942 г. Именно тогава се запознава с Жан Кокто, който цени творбите му. Брекер има лични отношения с [[Алберт Шпеер]] и с Хитлер. През 1936 г. печели поръчка за направата на две скулптури, изобразяващи атлетичното мъжество, които трябва да красят [[Летни олимпийски игри 1936|Летните олимпийски игри в Берлин]] през 1936 г. Едната представлява „[[Десетобой|Декатлет]]“ (''Zehnkämpfer'') и „Победителка“ (''Die Siegerin''). През 1937 г. Брекер се жени за Деметра Месала, гръцки модел. Същата година Брекер се присъединява към Нацистката партия и е обявен за „официален държавен скулптор“ от Хитлер, предоставен му е голям имот, както и студио с 43 асистента.<ref>[[Ричард Евънс|Evans, Richard]], „The Third Reich in Power“, New York: Penguin Books, 2005, p. 167.</ref> Хитлер, също така, го освобождава от военна служба. Неговите скулптури „Партията“ и „Армията“ заемат видно място на входа на новата [[Райхсканцелария]] на Алберт Шпеер.