Арно Брекер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
м Pages containing cite templates with deprecated parameters |
||
Ред 42:
Брекет е роден в [[Елберфелд]] (днес във [[Вупертал]]), син на [[Каменоделство|каменоделеца]] Арнолд Брекер.<ref>{{cite web|title=Arno Breker: Bildhauer, Graphiker, Architekt|url=http://www.dhm.de/lemo/html/biografien/BrekerArno/index.html|publisher=Deutsches Historische Museum|accessdate=11 септември 2011}}</ref> Той започва да учи архитектура, каменоделство и анатомия. На 20-годишна възраст се записва в [[Дюселдорфска художествена академия|Дюселдорфската художествена академия]], където се концентрира върху скулптурата, учейки при Хуберт Нецер и Вилхелм Крайс.<ref name="MuseumAB">{{cite web|last=Steinbach|first=Werner|title=Biographie|url=http://www.museum-arno-breker.org/deutsch/d-biographie-1.html|publisher=Museum Arno Breker|accessdate=18 септември 2011}}</ref> Посещава [[Париж]] през 1924 г., малко след като завършва образованието си. Там той се запознава с [[Жан Кокто]], [[Жан Реноар]], [[Пабло Пикасо]], [[Даниел-Хенри Канвейлер]] и Алфред Флехтхайм.<ref name="MuseumAB"/> През 1927 г. се установява в Париж, който впоследствие възприема за свой дом. Той бързо създава здрави връзки с важни фигури от света на изкуството, сред които [[Шарл Деспио]], [[Исаму Ногучи]], [[Морис Вламенк]] и [[Андре Дюноайе дьо Сегонзак]], всички от които по-късно изобразява. Пътува до [[Северна Африка]], създавайки [[литограф]]и, които по-късно публикува под заглавието „Тунизийско пътешествие“. Посещава и [[Аристид Майол]], който по-късно описва Брекер като „немския Микеланджело“.
През 1932 г. получава награда от Пруското министерство на културата, която му позволява да отседне в [[Рим]] за година. През 1934 г. Брекер се завръща в Германия, следвайки съвета на [[Макс Либерман]]. По това време, [[Алфред Розенберг]], редактор на нацисткия вестник ''[[Фьолкишер Беобахтер]]'', всъщност осъжда някои от творбите на Брекер като [[дегенеративно изкуство]]. Въпреки това, Брекер е поддържан от много от нацистките водачи, особено [[Адолф Хитлер]]. Дори Розенберг по-късно приветства скулптурите му като израз на „мощната инерция и сила на волята“ на Нацистка Германия.<ref>{{Citation |title=Caroline Fetscher, „Why Mention Arno Breker Today?“, ''The Atlantic Times'', August, 2006. |url=http://www.atlantic-times.com/archive_detail.php?recordID=602 |
[[Неокласицизъм|Неокласическото]] естество на работата му, със заглавия като „Другарство“, „Факлоносец“ и „Жертва“, типизират нацистките идеали и прилягат на [[Националсоциалистическа архитектура|нацистката архитектура]]. При по-внимателно разглеждане, обаче, пропорциите на фигурите му, силно колоритната обработка на повърхностите им (силните контрасти между тъмните и светлите акценти) и мелодраматичното напрежение на мускулите им може би подканва за сравнение с италианските [[Маниеризъм|маниеристични]] скулптори от 16 век.
|