Въоръжени сили на Руската федерация: Разлика между версии

Руско-грузинската война през есента на [[2008]] идва в резултат на усложнена международна обстановка (най-вече изключително спорната независимост на [[Косово]]) и дълбоки противоречия в политиката на [[Русия]] и [[Грузия]] относно самопровъзгласилите се държави [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]]. Двете отцепнически републики се намират на територията на по-малката страна. Месеци преди началото на конфликта руската армия провежда учения в [[Кавказ]], а Грузия се превъоръжава и купува военно оборудване от [[Украйна]], [[Чехия]] и други страни. Русия е твърдо против приемането на Грузия и Украйна в [[НАТО]], защото според нея това е сериозна стратегическа заплаха за интересите ?. Още преди войната Абхазия и Южна Осетия са извън контрола на [[Тбилиси]], и развиват усилена търговия с руски компании. Напрежението в региона достига своя връх в началото на август, когато започват престрелки между грузински военни части от една страна, и осетински и абхазки от друга, а двете републики обявяват официално независимост. На 5 август грузинският президент [[Михаил Саакашвили]] в телевизионно обръщение обявява, че ще върне Абхазия и Южна Осетия под грузински контрол чрез сила. В деня на откриването на [[Летни олимпийски игри 2008|Олимпийските игри в Пекин]] Грузия започва офанзива срещу републиките, нарушавайки специалното споразумение за ненападение на автономните региони, подписано с Русия през [[1992]]. След няколкочасов артилерийски обстрел, грузинската армия настъпва и бързо завзема тези територии. В резултат на артилерийския обстрел от страна на [[Грузия]] са убити няколко руски военни, служещи в мироопазваща войска. Още същия ден руската армия отвръща на агресията на страната на Абхазия и Южна Осетия, а на следващия вече настъпва директно в грузинска територия. Тежко въоръжената [[58-а армия (Русия)|58-а армия]] води активни сражения с грузинските военни части, и напълно унищожава две вражески бригади. Руските ВВС нанасят интензивни въздушни удари по военни обекти и пристанища в Грузия, но част от тях са неточни и предизвикват цивилни жертви. Руският Черноморски флот потапя почти всички грузински кораби и прави морска блокада. В хода на бойните действия Русия губи 48 военнослужещи,<ref>{{Citation |title=IHT.com |url=http://www.iht.com/articles/ap/2008/12/24/europe/EU-Russia-Georgia-War.php |access-dateaccessdate=2009-02-09 |archivedate=2009-02-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090209235956/http://www.iht.com/articles/ap/2008/12/24/europe/EU-Russia-Georgia-War.php }}</ref> а Грузия – между 144<ref>[http://www.mod.gov.ge/2008/list/sia-E.html Списък с убити и изчезнали войници, МО на Грузия]</ref> и 3144<ref>[http://www.lenta.ru/news/2008/09/15/victims/ Лента.ру]</ref> души. Преди войната [[Грузия]] активно купува западна екипировка и техника. В период от 5 години грузинската армия е обучавана от [[НАТО|Западни]] военни специалисти. В първите сблъсъци грузинците са прегазени от добре обучената и опитна [[58-а армия (Русия)|58-а армия]]. В резултат на това, грузинската армия бързо губи решителността си и в следващите сблъсъци тя бяга панически, изоставяйки всякаква бойна техника и екипировка. Руската армия пленява различни видове оборудване, сред които чешки артилерийски и радарни установки, американски джипове [[Хъмви]] със сложна комуникационна апаратура, танкове [[Т-72]], модернизирани от Грузия със западни технологии, и други.