Генератор на електрически трептения: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
м Pages containing cite templates with deprecated parameters; козметични промени
 
Ред 1:
'''Генераторите на електрически трептения''' (наричани още и '''генератори на електрически колебания'''), представляват електрическа верига <ref>Радиотехнически терминологичен речник, под общата редакция на проф. к.т.н. Спиро Пецулев, Държавно издателство „Техника“, София, 1984, с. 50-51, с. 82</ref>, в която при определени условия е възможно създаването на собствени незатихващи [[Трептене|трептения]] в нейните елементи. Тези генератори са популярни и с наименованието [[Хармоничен осцилатор|''осцилатори'']], наименование прието като техническо понятие предимно в Западна Европа. Генераторът на електрически трептения е част от по-общото понятие '''генератор на сигнал''', обозначаващо устройство, което може да създава сигнали, независимо от тяхната природа и начин за разпространение. Такива са например акустичните или други сигнали, излъчвани във въздушна, водна или твърда среда. Всеки генератор на сигнали се характеризира със зададени параметри, свързани с произвеждания от него сигнал, като форма, енергетични и статични характеристики, скорост на разпространение и др.
 
Генераторите на електрически трептения намират широко приложение в съвременните средства за радиокомуникации. Именно генераторите, разработени на базата на [[Електронна лампа|електронни лампи]], са в основата за създаване на модерни средства за радиоприемане – регенеративния, суперрегенеративния и [[Суперхетеродинен радиоприемник|суперхетеродинния]] радиоприемници. Те са в основата на електронните схеми, свързани с излъчване на [[електромагнитни вълни]], радиоприемането, разпространение на телевизионните програми, [[телекомуникации]], автоматизирани средства за управление на производствени и други процеси, [[Компютър|електронно изчислителната техника]].
Ред 5:
 
== Същност на процеса ==
Генераторите на електрически трептения са средство за преобразуване на [[Постоянен ток|постоянния ток]] в [[променлив ток]] с предварително зададени параметри. Затова са необходими основно два компонента – източник на захранващо [[Електрическо напрежение|напрежение]] и устройство, което в нормален работен режим да преминава винаги в състояние на устойчиво самовъзбуждане и да работи с еднакви изходни параметри при преобразуването като създава незатихващи електрически трептения. Този процес е реализиран качествено едва след създаването на електронната лампа. Откриването на генераторния режим на работа на един [[усилвател]] се дължи на въвеждането на положителна обратна връзка във веригата му. При развитието на идеята чрез последващи разработки е възможно постигане на точно определени параметри на изходния сигнал с добавянето на формирователи и електрически филтри.
 
[[Файл:Induction coil cutaway.jpg|мини|250px|Осцилатор с индукционна високоволтова бобина Румкорф, пречертан от книга от 1920 г. Използван е за генериране на високоволтови разряди за радиотелеграфията.<br>Fibre tube – тръба (макара) за бобините <br> Primary – първична намотка<br> Secondary – вторична намотка<br> Iron core – желязно ядро<br>Condenser – кондензатор<br> Vibrator – вибриращ прекъсвач на електрическото захранване]]
Ред 21:
През 1908 г. се създават електромашинните генератори използвани в електромашинните радиопредаватели. Електрическите генератори за променливо напрежение, подобни на генераторите за производство на електроенергия, произвеждат електрически колебания с много по-висока честота. Имат по-стабилна честота, по-висока изходна мощност от искровите и дъговите, но с тях не може да се постигне много висока честота. Използват се до 1930 г. в дълговълновия обхват.
 
През 1913 г. немския учен [[Александер Майснер]] създава високочестотен електронен генератор на незатихващи хармонични колебания, като използва лампова триодна лампа – т. нар. ''осцилатор на Майснер''. Електронната схема е изпълнена с общ катод, с товар трептящ кръг в изходната анодна верига и трансформаторна положителна обратна връзка към решетката. С това откритие започва ламповия период за генериране на незатихващи трептения в електрическата верига и много важен период в развитието на радиотехниката. <ref>{{Citation |title=Радиотехника и радиофизика |url=http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000027/st054.shtml |access-dateaccessdate=2012-09-30 |archivedate=2008-06-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080622181456/http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000027/st054.shtml }}</ref>
 
През 1914 г. американския изобретател [[Едуин Армстронг]] патентова електронен генератор. Представлява каскада от триодна радиолампа по схема с общ катод, с трептящ кръг във входната решетъчна верига с трансформаторна положителна обратна връзка.