Щерю Влахов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 8:
 
== Биография ==
Щерю Влахов е роден през 1884 година в [[Просеник (дем Долна Джумая)|Просеник]], тогава в Османската империя. Участва като доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] през Балканските войни в четата на [[Георги Занков]], в 1 рота на 11 сярска дружина и в [[Сборна партизанска рота на МОО|Сборната партизанска рота на МОО]]<ref>{{МОО|129}}</ref> През [[Междусъюзническата война|Междусъюзническата война]] е в четата на [[Славчо Пирчев]]. Ранен е леко в сражение със сръбски войски край с. [[Лопатица (община Прилеп)|Лопатица]], Прилепско и е лекуван от д-р [[Георги Чкатров]].<ref>Николов, Борис. Спомени на войводата Славчо Пирчев, Известия на държавните архиви, кн. 50, 1985, с. 329-330.</ref>
 
След 1919 година участва във възстановяването на ВМРО в [[Петрич]]ко. Става околийски войвода в [[Благоевград|Горноджумайско]], но влиза в конфликт с председателя на околийското окръжно тяло [[Аргир Манасиев]] и [[Михаил Монев]], близки до [[Тодор Александров]]. Щерю Влахов открито говори срещу убийствата на комунисти и войводата Стефан през 1923 година по нареждане на Михаил Монев, който обвинява Влахов в шпионаж в полза на комунистите. В края на август 1924 година Щерю Влахов и [[Динчо Вретенаров]] изършват [[Убийство на Тодор Александров|убийството на Тодор Александров]] в [[Пирин]]. Основната теза е, че двамата изпълняват поръчение на [[Алеко Василев]] и [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]], а според други убийството е спонтанен израз на страховете на Щерю Влахов да бъде елиминиран без присъда.<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 396 – 397</ref> Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на [[Серски конгрес на ВМРО (1924)|Серския конгрес]], в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров.<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.168 – 174.</ref>