Ловчанска епархия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 4 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
м Pages containing cite templates with deprecated parameters |
||
Ред 39:
През януари [[1872]] г. Цариградският патриарх, който не признава Българската църква, лишава от техния сан и настоява пред Портата да се отстранят от Цариград тримата български владици — [[Панарет Пловдивски]], [[Иларион Ловчански]] и [[Иларион Макариополски]]. На 21 януари 1872 г. те са заточени в [[Измир]] (Мала Азия) но още на 30 януари са освободени под напора на демонстрацията на 3000 цариградски българи, водени от [[Петко Р. Славейков]]. На 12 февруари 1872 г. Синодът на Българската екзархия избира първия български екзарх - Иларион Ловчански. След четири дни по внушение на правителството и молба за оставка от Иларион Ловчански като стар и недочуващ, на извънредно заседание на 16 февруари 1872 г. Синодът избира за екзарх Видинския митрополит [[Антим I]]. Първите български владици, признати от султана, са Иларион Макариополски, [[Натанаил Охридски]], Антим Видински и Иларион Ловчански.
През [[1873]] г. екзарх Антим I привиква пред Св. Синод избрания за нов Ловчански митрополит Дионисий, за да му съобщи избора и го напътства: „Надевам ся, че ще бъдете верни на православието, на царството и на Църквата ни в борбата с гръцката Патриархия, която не ся знае какъвъ край ще вземе.“ (93 заседание на Св. Синод, 6 юли 1873 г. стр. 210) /<ref>{{Citation |title=www.standartnews.com |url=http://www.standartnews.com/archive/2004/02/16/history/ |
През [[1876]] г. за епископ и Ловчански митрополит е ръкоположен Йосиф. На 24 април 1877 г. импровизиран „Избирателен събор в Екзархийския дом“ в [[Ортакьой]] го избира и провъзгласява за трети български екзарх.
=== След Освобождението ===
| |||