'''„Малката кибритопродавачка“''' ({{lang|da|Den Lille Pige med Svovlstikkerne}}) е [[разказ]] от датския [[писател]] [[Ханс Кристиян Андерсен]]. Публикуван е за пръв път през [[1845]] година. Написан е като текст към [[гравюра]]та на Йохан Томас Лундбю, изображаващ млада продавачка на [[кибрит]].
Историята разказва за малко момиче, което в навечерието на [[Нова година]] бива изгонено от вкъщи в студената нощ, за да продава кибрит и да печели пари за алчния си и вечно пиян баща. То трепери от студ и дори развива първите признаци на [[хипотермия]]<ref>{{Citation |title=www.surlalunefairytales.com |url=http://www.surlalunefairytales.com/littlematchgirl/notes.html#FOUR |access-dateaccessdate=2014-12-28 |archivedate=2017-06-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170621063442/http://surlalunefairytales.com/littlematchgirl/notes.html#FOUR }}</ref>, но се страхува да се прибере у дома, за да не предизвика гнева на баща си. През този ден момичето губи единствените вещи, останали от починалата му майка – нейните чехли. След като сяда на завет зад една [[къща]], то решава да запали една клечка и да се постопли. Със запалването на клечката, на фона на пламъка във въображението си малкото момиче вижда една голяма печка, но когато се опитва да се стопли на нея, клечката изгасва и печката изчезва. Насърчена от видяното, малката продавачка на кибрит отново пали клечка, но вместо печка този път тя вижда [[маса (мебел)|маса]], на която има вкусни гозби. Клечката отново загасва и видението изчезва. Със следващата клечка пред момиченцето се появява голяма [[Коледна елха|елха]] с много [[свещ]]ички. Догаряйки, клечката кара светлинките да се изкачат по небето към [[звезда|звездите]]. Когато пали клечка за четвърти път, момичето вижда във въображението си починалата си [[баба]], единственият човек, който се е отнасял добре към нея, с нежност и любов. Тя ѝ обещава да я вземе със себе си. За да запази образа на баба си, продавачката на кибрит пали клечките една след друга. На сутринта хората намират мъничкия труп на момичето и го съжаляват въпреки че не проявяват такива чувства докато е все още живо. Те си казват, че просто е искало да се стопли.
По този разказ са създадени телевизионни и радио адаптации, както и няколко филма, първият от които е ням филм от 1902 година.
