Мария-Антоанета: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 3 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
м Pages containing cite templates with deprecated parameters; козметични промени
Ред 51:
Мария-Антоанета официално е предадена във френски ръце на [[7 май]] 1770 г. на един остров на река [[Рейн]], на австро-френската граница близо до град [[Кел]].{{sfn|Bos|2006|с=3}} Сред посрещащата делегация са граф дьо Ноел и съпругата му, която по-късно е назначена от крал [[Луи XV]] за метреса на престолонаследника.{{sfn|Fraser|2001|с=58 – 62}} Една седмица по-късно Мария-Антоанета се среща за първи път и с [[Луи XVI|Луи Огюст]], но е разочарована от хладното му поведение.
 
Преди да пристигне във Версай, бъдещата кралица е представена на братята на [[Луи XVI|Луи]], [[Луи XVII|Луи Станислас Ксавие, граф Дьо Прованс]], и [[Шарл X|Шарл Филип, граф Д’Артоа]], които ще играят важна роля в по-нататъшния ѝ живот.{{sfn|Fraser|2001|с=64 – 69}} По-късно във Версай Мария-Антоанета е представена официално и на останалата част от кралското семейство, в това число и на [[Елизабет Френска|мадам Елизабет]], която става нейна близка приятелка. На [[16 май]] 1770 г. във Версай е извършена и тържествената церемония по бракосъчетанието на Мария-Антоанета и [[Луи XVI|Луи Огюст]].{{sfn|Fraser|2001|с=70 – 71}} {{sfn|Bos|2006|с=3}} След тържествата двамата юноши се оттеглят в брачните си покои, където, по стар обичай, бракът трябва да бъде консумиран през първата брачна нощ.{{sfn|Fraser|2001|с=70 – 71}} Преди да бъдат оставени да изпълнят държавния си дълг, лично Луи XV благославя брачното ложе на внука си и произнася тържествена реч по този случай. На следващата сутрин става ясно, че това не се е случило. Нищо не се случва и през следващите години. [[Секс]]ът между двамата се оказва проблем, тъй като Луи не е никак сексуален и не разбира необходимостта да спи със съпругата си.<ref>{{Citation |title=lafim.com |url=http://lafim.com/modules.php?name=News&file=article&sid=288 |access-dateaccessdate=2009-01-13 |archivedate=2009-03-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090307094352/http://lafim.com/modules.php?name=News&file=article&sid=288 }}</ref>
 
=== Дофина на Франция ===
Ред 136:
На другия ден кралското семейство е принудено окончателно да напусне Версай под конвоя на тълпата. През следващите три години живеят в скромния и неудобен дворец [[Тюйлери]], където са на практика под домашен арест.{{sfn|Fraser|2001|с=298 – 304}}. По време на този труден за Мария-Антоанета период кралицата не престава с обичайните си занимания: благотворителност, посещение на религиозни церемонии и всеотдайна грижа за децата. Въпреки опитите да остане извън фокуса на общественото внимание, обещавайки си, че повече няма да се меси в политиката, тя продължава да бъде одумвана от някои среди, които сега ѝ приписват интимна връзка с [[Жилбер дьо Лафайет|маркиз Дьо Лафайет]]. Мария-Антоанета всъщност го мрази заради либералните му възгледи и ролята му за преместването на кралското семейство в Тюйлери. Въпреки постоянния надзор на революционните власти, Мария-Антоанета полага усилия да предотврати приемането на конституция, която би свела до минимум ролята на краля в политическия живот на страната. Дори в тези трудни времена тя не престава да се надява, че в бъдеще синът ѝ ще управлява пълноценно, и е убедена, че трудностите пред монархията са временни. Благодарение на съветите ѝ и на тези на верните му приятели, Луи XVI първоначално успява да предотврати приемането на много закони от Националното събрание или да забави тяхното изпълнение, приемайки външно вид на примирение и посещавайки заседанията на събранието. Междувременно кралят и кралицата поддържат активни контакти с врагове на революцията – аристократи и роялисти, заговорничат и търсят съдействие в чужбина.
 
Замислени са и няколко плана за бягство, но Мария-Антоанета категорично отхвърля повечето от тях, изтъквайки, че не желае да оставя съпруга си сам във Франция. Дълго време кралят и кралицата отлагат бягството си, надявайки се, че една интервенция от чужбина ще реши проблемите им. Раздразнен от постоянните противоречия между европейските монарси и от чувството си за безсилие, едва през пролетта на [ 1791 г. кралят най-сетне приема настоятелните предложения на крайните монархисти да емигрира. Организацията на [[Бягство във Варен|бягството]] е поверена на граф Фернзен.{{hrf|Пантев|1995|183}} Организаторите залагат на бързината, но неуспехите започват още от самото начало, след като кралското семейство забавя тръгването си с няколко часа. То напуска столицата през нощта на 20 юни 1791 г., което нарушава връзката по маршрута за смяната на конете.{{hrf|Пантев|1995|184}} Целта им е да се доберат до австрийската граница. И този път обаче придържането към етикета оказва лоша услуга на Мария-Антоанета и съпруга ѝ – огромната карета, в която са предвидени отделения за краля, за децата, за кралските инсигнии и огромно количество багаж, отдалеч издава високия статут на пътниците. В селището [[Варен]], на 60 km от границата, кралят е разпознат от пощенския служител Друе, който без колебание разпознава профила, изсечен върху френските монети. Той предупреждава своите съселяни, след което кралското семейство е арестувано и върнато в Париж.
 
Опитът за бягство предизвиква сериозна политическа криза във Франция и нанася силен удар върху престижа на [[монархията]] и на кралското семейство. От страниците на радикалната преса срещу краля и кралицата се сипят откровени заплахи: