Уикипедия

Димитър Гюзелов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
м Pages containing cite templates with deprecated parameters
Ред 31:
През май 1927 г. е заловен с документи на [[ММТРО]] от органите за държавна сигурност на [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]] и като един от основните обвиняеми на [[Скопски студентски процес|Скопския студентски процес]] е осъден на 20 г. строг тъмничен затвор. Гюзелов е помилван след 5 години, но не му е позволено да се върне в Македония. Въдворен е в [[Суботица]], след това в [[Кралево]], а от 1933 до 1941 година работи като гимназиален учител по философия в [[Чачак]].<ref>Иванов, Костадин. Д-р Димитър Гюзелев – един български национален лидр във Вардарска Македония, Минало, 4/2013, с. 83.</ref> Не прекъсва дейността си и се свързва с легално и нелегално действащи другари в Македония, [[Белград]] и [[Загреб]].
 
През 1936 година заедно с [[Димитър Чкатров]] и [[Спиро Китанчев]] се включва в демократичната организация [[МАНАПО]] (Македонски народни покрет).<ref>{{Citation |title=Кратка справка от сайта znam.bg, посетен на 11.12.2010 г. |url=http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=2&article=3131621987&sectionID=1&sq=%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F |access-dateaccessdate=2010-12-11 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304001241/http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=2&article=3131621987&sectionID=1&sq=%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F }}</ref> Пише няколко статии в скопското списание „[[Луч]]“ или под истинското си име или под псевдонима ''Убавски'', превод на турското ''Гюзелов''.<ref name="Църнушанов 154">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 154.</ref> На 22 октомври 1938 година е определен за кандидат на МАНАПО за народен представител в насрочените за 11 декември предсрочни парламентарни избори, но е арестуван заедно със свои съидейници. Освободен е в края на декември същата година.<ref>Иванов, Костадин. Д-р Димитър Гюзелев – един български национален лидр във Вардарска Македония, Минало, 4/2013, с. 88.</ref>
 
На 9 септември 1938 година Гюзелов е начело на делегация от Македония, която връчва на председателя на Хърватската селска партия и лидер на опозицията в Белградската скупщина, д-р [[Владко Мачек]] меморандум, в който се обявява против белградския режим.<ref>Апостолов, Александар. Мачек и македонските патриоти, Македонско дело, г. VIII, број 331, 03.03.2000, с. 31 – 31. Меморандумът е подписан и от Димитър Чкатров, [[Тома Кленков]], Сотир Тренчев, Киро Димков, Божо Шаинов, [[Методи Андонов-Ченто]] и други.</ref>
Ред 37:
След [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония]] към България през 1941 г. Гюзелов заедно с други бивши членове на ММТРО, МАНАПО и КПД „Вардар“ участва в движението за образуване на граждански национални клубове в Македония. Идеята е посрещната с неодобрение от властите, които се опасяват, че клубовете може да се превърнат в политическа партия. <ref>Иванов, Костадин. Д-р Димитър Гюзелев – един български национален лидр във Вардарска Македония, Минало, 4/2013, с. 92 – 93.</ref>
 
През април 1942 година Гюзелев е назначен за директор на [[Радио Скопие]].<ref>Иванов, Костадин. Д-р Димитър Гюзелев – един български национален лидр във Вардарска Македония, Минало, 4/2013, с. 94.</ref> През 1942 г. защитава в [[Загреб]] докторска дисертация върху [[Шопенхауер]] и издава книгата „Жертвите на Скопския студентски процес“ (Скопие, 1942). През лятото на същата година участва на поредица от срещи заедно с [[Йордан Чкатров]], [[Тома Кленков]], [[Коце Ванов]], [[Борис Светиев]], [[Щерьо Боздов|Щерю Боздов]], [[Тодор Гичев]], [[Иван Шопов (общественик)|Иван Шопов]], [[Благой Попгьорчев]], [[Сотир Тренчев]], [[Христо Паунчев]], [[Кирил Димков]], [[Апостол Апостолов]], [[Кирил Мильовски]] и други.<ref>{{Citation |title=Цветановски, Виктор. ЗОШТО ВО МАКЕДОНИЈА НЕМАШЕ ГРАЃАНСКА ВОЈНА?, в. Глобус, 19.05.2009 г. |url=http://www.globusmagazin.com.mk/?ItemID=81741331F3BA8A4991A9FAACB2CE4C6D |access-dateaccessdate=2013-01-25 |archivedate=2013-12-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131212062910/http://www.globusmagazin.com.mk/?ItemID=81741331F3BA8A4991A9FAACB2CE4C6D }}</ref> На 4 и 5 юли 1942 година в Скопие, в адвокатската кантора на Йордан Чкатров е проведена среща, на която присъстват 19 души видни български общественици, политици, търговци и кметове, сред които Христо Паунчев от Охрид, Сотир Тренчев от Ресен, Борис Светиев от Битоля, Коце Ванов и Богдан Попгеорчев от Велес, [[Христо Сеизов]] от Кавадарци, Евтим Бойчев от Неготино, д-р [[Тодор Гичев]] от Щип, Тома Кленков, Павле Гичев и Коце Кратовалиев от Скопие, Чкатров, Щерю Боздов и Димитър Гюзелов.<ref name="Църнушанов 224">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 224.</ref> Те подчертават съществувалото въодушевление у населението в Македония, и очакванията му, че България ще се опре на него за извоюване на свободата и приобщаването им към пределите на голяма България.<ref name="PJ.358-359">Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 358 – 359.</ref> Но вместо това Гюзелов констатира че:
 
{{цитат|При идването на нашите власти, те знаеха силата на нашето Движение. Затова ни атакуват не като добри българи, защото не отричат това, но като изтъкнати политически авторитети, които държейки волята на народа могат да се противопоставят на управлението.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Гюзелов“.