Калтаджироне: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Външни препратки: -, replaced: {{мъниче|Италия|география}} → {{мъниче|Италия|селище}} редактирано с AWB |
Randona.bg (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 21:
| сайт = {{URL|http://www.comune.caltagirone.ct.it}}
}}
'''Калтаджиро̀не''' ({{lang|it|Caltagirone}}, на [[сицилиански език|сицилиански]] ''Cartaggiruni'', '''Картаджируни''') е [[град]] и община в Южна [[Италия]], провинция [[Катания (провинция)|Катания]], автономен регион
Център е на производство на [[керамика]], особено изделия от [[майолика]] и [[теракота]]. Другите дейности са свързани главно със земеделие (производство на [[грозде]], [[Европейска маслина|маслини]], [[Праскова|праскови]]) и дейности от [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], особено туризма.
Калтаджироне е част от къснобароковите градове на [[Вал ди Ното]], включени в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://whc.unesco.org/en/list/1024/|заглавие=Late Baroque Towns of the Val di Noto (South-Eastern Sicily)|труд=whc.unesco.org}}</ref>
[[Файл:Map of comune of Caltagirone (metropolitan city of Catania, region Sicily, Italy).svg|мини|ляво|150px|Местоположение на общината Калтаджироне в провинция Катания]]
== Име ==
Името на града има арабски произход, личащ от първата част – ''qal'at'', което означава замък, крепост, а за втората част има различни предположения. През Късното средновековие латинското име е било ''Calatagironum'' или ''Calata Ieronis'', среща се няколко пъти в ''Historia sicula'' на Бартоломео ди Неокастро (около 1250 – 1310 г.).
== История ==
Мястото е обитавано от праисторически времена, както се вижда от наличието на два некропола, датиращи от [[2 хилядолетие пр.н.е.|второто хилядолетие пр.н.е.]] и множество други археологически находки. По-късно е населено от предримското население на сицелите. Гръцкото присъствие все още е неясно: дали на територията е имало реална автономна халкийска колония или аванпост за следващата колония Гела.
Арабите построяват тук замък, който през 1030 г. е нападнат от лигурийски войски под ръководството на византийския пълководец [[Георги Маниак|Георги Маниакес]], оставил следи от лигурийския език в настоящия диалект. Градът процъфтява под [[Нормани|доминирането на Норман]] и [[Хоенщауфен]], превръщайки се в известен център за производство на керамика.
Градът е почти напълно разрушен от земетресение през 1693 г. Много обществени и частни сгради са реконструирани в специфичен бароков стил. Поради тази причина градът е включен, заедно с прилежащата територия, в зона, защитена от програмата на [[ЮНЕСКО|ЮНЕСКО за]] световно културно наследство, заедно с [[Милитело ин Вал ди Катания]], [[Катания]], [[Модика]], [[Ното]], [[Палацоло Акрейде|Палацоло]], [[Рагуза (Италия)|Рагуза]] и [[Шикли]].<ref name=":0" />
== Основни забележителности ==
{{Основна|[[Стълбището на Санта Мария дел Монте]]}}
В Музея на грънчарството, създаден през 1965 г., има колекция от древна и модерна керамика и теракота, датираща от [[Магна Греция|периода на Магна Греция.]]
Основната забележителност на града е монументалното [[Стълбището на Санта Мария дел Монте|стълбище на Санта Мария дел Монте]] (''Scalinata di Santa Maria del Monte''), построено в началото на XVII век за свързване на старата част на града с новата. Особеността е, че всяко стъпало е украсено с различна ръчно декорирана керамика, използвайки стилове и фигури, произтичащи от хилядолетната традиция на керамиката. Веднъж годишно, на и около деня на [[Светец покровител|покровителя на града]] [[Яков Зеведеев|свети Яков]] (25 юли), стълбището е осветено със свещи от различни цветове, подредени, за да се създаде художествена рисунка от няколко десетки метра.
Някои от многобройните религиозни сгради са:
* Катедралата „Сан Джулиано“ (''Basilica Cattedrale di San Giuliano'') от нормански произход, с фасада от ''[[Ар нуво|двадесети век в стил]]'' модерн от Саверио Гюли.
* Бароковата църква „Сан Франческо от Паола“ (''Chiesa di San Francesco di Paola''). Ризницата е в [[Готическа архитектура|готически]] стил, датираща от преди земетресението през 1693 г.
* Църквата „Сан Франческо“, построена през 1236 г. и възстановена в бароков стил след 1693 г. Фасадата има два ордена с морски символи и статуя на ''Непорочната''. Куполът е недовършен.
* Църквата на Исус (''Chiesa del Gesù''), 1570. Фасадата има осем статуи, изобразяващи светци и ''Мадоната с дете''. В интериора, еднокорабен, се намира ''Пиета'' от Филипо Паладино (1607) и ''Рождество Христово'' от Полидоро да Караваджо.
* Ренесансовата църква на новите капуцини, от бял камък, със забележително съкровище и картинна галерия.
Забележителност е и Палацо Сенаторио (XV век), бившoтo кметство.
== Източници ==
<references/>
== Външни препратки ==
* [http://www.comune.caltagirone.ct.it Уебсайт на общината] (на италиански)
* [https://web.archive.org/web/20150924100409/http://www.sentieridelbarocco.it/caltagirone/caltagirone.htm Caltagirone on sentieridelbarocco.it] (на италиански)
{{Превод от|en|Caltagirone|1005306162}}
{{Провинция Катания}}
[[Категория:Обекти на световното наследство в Италия]]
[[Категория:Катания (провинция)]]
[[Категория:Градове в Сицилия]]
| |||