МиГ-15: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Pages containing cite templates with deprecated parameters; козметични промени
Ред 17:
|модификации със собствени статии = [[МиГ-17]]
}}
'''Микоян-Гуревич МиГ-15''' ('''МиГ-15''', ''название на [[НАТО]]'' '''Fagot''') е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] реактивен [[изтребител]], разработен непосредствено след края на [[Втората световна война]] по дизайн на [[Артьом Микоян]] и [[Михаил Гуревич]]. МиГ-15 е един от най-произвежданите реактивни изтребители в историята с повече от 18 000 бройки от всички варианти.<ref>{{Citation |title=Mikoyan-Gurevich MiG-15 (Ji-2) Fagot B |url=http://www.nasm.si.edu/research/aero/aircraft/mig15.htm |access-dateaccessdate=2008-04-12 |archivedate=2007-08-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070811235432/http://www.nasm.si.edu/research/aero/aircraft/mig15.htm }}</ref>
 
== Разработване ==
Ред 32:
== Употреба ==
[[Файл:NASM - F-86A Sabre.jpg|мини|дясно|250px|North American Aviation F-86 Sabre. Първи полет на 1 октомври 1947 г. В [[Корейска война|Корейската война]] F-86 и МиГ-15 откриват ерата на сражения с реактивни самолети]]
МиГ-15 за първи път е използван по време на ожесточените въздушни боеве в [[Корейската война]], където единственият западен изтребител с подобни бойни възможности е бил американския [[F-86]]. Американските изтребители не са били по-усъвършенствани в техническо отношение, но са постигнали много победи заради по-добрата си тактика и по-добре обучените екипажи. До края на 50-те МиГ-15 участва в различни въздушни сражения, най-вече между Китай и [[Тайван]]. Първата жертва на изтребителя е шведски разузнавателен самолет [[DC-3]], свален над [[Балтийско море]] през [[1952]].<ref>[http://www.bbc.co.uk/dna/h2g2/A790049 The Catalina Affair]</ref> [[Египет]] използва МиГ-15 по време на [[Суецка криза|Суецката криза]]. Първият [[космонавт]] [[Юрий Гагарин]] загива по време на тренировъчен полет през [[1968]], след като управляваният от него МиГ-15УТИ се разбива поради липса на видимост.<ref>Doran, Jamie and Bizony, Piers. Starman: The Truth Behind the Legend of Yuri Gagarin. Лондон: Bloomsbury Publishing plc, 1998. ISBN 0-747537475-6883688-0, стр. 210 – 229.</ref>
 
== Варианти ==