Македонци (нация): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Защити „Македонци (нация)“: Чест обект на вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 00:08, 21 юни 2021 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 00:08, 21 юни 2021 (UTC))) |
|||
Ред 56:
След Втората световна война и създаването на [[Народна република Македония]], като федеративна част от Югославия започва популяризирането на идеите на [[македонизъм|македонизма]], което води до изграждане на нов македонски етнос. Тези идеи се подкрепят и от Албанската, [[Българска комунистическа партия|Българската]] и [[Гръцка комунистическа партия|Гръцка комунистическа партии]] през през 40-те и 50-те години на XX век, като всички те се опират на приетата през 1934 година [[Резолюция на Коминтерна по македонския въпрос (1934)|специална резолюция на Коминтерна]]. За разлика от България и Гърция, където процесът спира през 50-те години и няма траен успех, то в [[СФРЮ]] относително успешно се формира ново национално съзнание и се кодифицира нов език. Фактът, че за разлика от довоенна Югославия, [[ЮКП]] дава на местното население повече свобода, създава положителна нагласа сред широките маси. Така вече вместо ''южни сърби'', регионалното етнографско име – ''македонци'', се фаворизира като национално.
Първоначално, комунистическият лидер на младата република [[Лазар Колишевски]] обявява, че историята на нейния народ започва със зараждането на [[Комунистическа съпротива във Вардарска Македония|комунистическата съпротива във Вардарска Македония]] през 1941 година. Колишевски обявява [[ВМОРО]] и [[ВМРО]] за ''българофилски'' организации. Скоро след това, под ръководството на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]] започва конструирането на историческа парадигма, която връща историята на новата нация далеч в Средновековието и включва ВМОРО в националната митология. След разрива между Югославия и останалите комунистически държави през 1948 г. отношенията с България, рязко и трайно се влошават. Всякакви про-български чувства, които дотогава са били потискани, вече открито се преследват от репресивния апарат на държавата. Поради това в новата [[федерална република]] [[българофобия]]та е издигната до ранга на национална доктрина, а местният комунистически елит е силно про-сръбски и про-югославски ориентиран. Приет е специален [[Закон за защита на македонската национална чест]], по силата на който са репресирани всички идентифициращи се като българи. През втората половина на 40-те години хиляди хора са осъдени и затворени, а стотици екзекутирани за проявени открито български национални чувства преди или след 1944 г.
Новата идентичност на населението се изгражда на базата на общата южнославянска държавна и езикова общност. С цел създаване на „образ на врага“ се насажда представа за неславянски произход на българите, водеща до окарикатуреното им представяне като тюрко-татарско племе. Тази теза, всъщност е късна реплика на идеите на сръбския етнограф [[Йован Цвиич]], един от създателите на Великосръбската идея. Възприети са и неговите обяснения, че през Средновековието и Османското владичество терминът ''българи'' използван в Македония не е имал никога значение на [[етноним]]. Скриват се фактите, че преди войната географското наименование Македония е било забранено за употреба от югославските власти, а [[Вардарска Македония]] е била популяризирана като ''Южна Сърбия'', както и ролята на Българската армия за освобождаване на областта през 1941 и 1944 година. Добавени са елементи от комунистическата митология и българите са обявени за ''фашистки окупатори'' на Македония по време на Втората световна война.
| |||