Евксиноград: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 4 sources and tagging 2 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
м Pages containing cite templates with deprecated parameters; козметични промени |
||
Ред 68:
По онова време е създаден и декоративният разсадник за производство на посадъчен материал. Най-напред в парка са били засадени ели, кедри, кипариси и либоцедруси (около оранжериите на двореца и в парка). След тях пищни рози, рододендрони и азалии се спускат към морския бряг. Проектът на Мартине за обширен крайбрежен парк включва рядка колекция от дървета – от [[червен дъб]] до атлантически кедър, които се срещат единствено тук на Балканския полуостров.
От внесените видове успешно са се приспособили в парка Sterculia platanifolia, Paulovnia tomentosa, Criptomeria japonica, Liriodendrin tulipifera, Quercus ilex, Diospiris lotus, Lagerstroemia indica, Hibiscus siriacus, Zyzyphus vulgaris, Cercis siliguastrum, Brous-sonetia papurifera, Ficus carica, Maclura aurantiaca, Cedrus atlantica, Cedrus deodara, Cedrus libani, Seguoia gigantea, Cupressus pyramidalis и много други. Между 1914 – 1930 е засадена секвоята, внесена от Северна Америка. <ref>{{Citation |title=градината… |url=http://vipservice.bg/press/eux/2011/03/14/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0/ |
От 1921 г. паркът се води като поделение на Царските ботанически градини. Управител тогава е Георги Шиваров. През 1921 г. парк „Евксиноград“ е обявен за ботаническа градина, а през 1992 г. е деклариран като паметник на градинското парково изкуство. През 1935 г. паркът е разширен от немския специалист Зибенхюнер. Източно от оранжериите той изгражда „английска градина“, представляваща парков кът с подчертана пейзажна планировка и богато разнообразие от дървесни и храстови видове.
Ред 93:
Според последните археологически разкопки (2006 – 2010), проведени от [[Варненски археологически музей|Варненския археологически музей]], в околностите на резиденцията (североизточен край на парка на нос „Св. Яни“) по време на [[Второто българско царство]] е съществувала процъфтяващата крепост „Кастрици“, чиито жители се занимавали главно с морска търговия, износ и снабдяване на околностите с различни продукти, кожи внос от руските княжества, абанос и слонова кост от [[Египет]] и венециански порцелан. Крепостта е спомената покрай обсадата на [[Варна]] през 1367 г.
По време на разкопките в складовите помещения са открити тези и множество други следи от стоки, огромен брой средновековни монети, сред които много византийски, български, на [[Епирско деспотство|епирски]], [[Влашко|влашки]], [[Молдова|молдовски]], [[Кримско ханство|кримо-татарски]], османо-турски и [[Мамелюки|мамелюкски]] от Египет и английски от 14 век. В Месемврийска хроника се споменава за нападение на татарите през 1399 г.<ref>{{Citation |title=Златни перпери под царския дворец |url=http://paper.standartnews.com/archive/2006/03/18/supplement/s4738_7.htm |
При строежите в резиденцията са намерени археологически находки от дълбока древност – фрагменти от сечива, керамика и украшения, както и зидове от римска вила или римска пътна станция. Открити са и множество антични и средновековни монети, както и некропол от късноантичното римско селище от 4 – 5 век, известно като Кокодива. Крепостта е градена през V век, но е била унищожена по време на аваро-славянското нашествие. [[Карел Шкорпил]] е първият археолог, който прави разкопки през 1899 г. в района.
Ред 138:
{{Портал|География|България}}
[[Категория:Недвижими културни ценности във Варна]]▼
[[Категория:Евксиноград| ]]
▲[[Категория:Недвижими културни ценности във Варна]]
| |||