ФК Венеция: Разлика между версии

| стадион = [[Стадион „Пиерлуиджи Пенцо“|Пиерлуиджи Пенцо]]

| капацитет = 7371 (седящи)

| президент = {{флагче|САЩ}} Дънкан Нидерауер

| старши треньор = {{флагче|Италия}} [[Паоло Дзанети]]

| първенство = [[Серия Б]]

| сезон = 2020/21

| pattern_la1 = _venezia2021h

| pattern_ra1 = _venezia2021h

| pattern_sh1 =

| leftarm1 = 000000

| body1 = 000000

| shorts1 = 000000

| socks1 = 000000

| pattern_so2 =_venezia1920a

|уебсайт={{URL|http://www.veneziafc.it}}

}}

По този начин през 1926/27 г. „Венеция“ участва в първенството на Първа дивизия, класирайки се на 6-о място от десет участници. Междувременно на 8 май 1927 г., след дълъг ремонт, е открито новото фашистко спортно игрище в квартал Сант'Елена в присъствието на министъра на финансите Джузепе Волпи и президента на C.O.N.I. Ландо Ферети, като обновената структура вече има капацитет 10 000 зрители.

 

{{Цитат|В следващият сезон в шампионата на Националната дивизия ще участват 32 отбора, които ще играят в две групи по 16 ... Регистрацията ще приключи на 10 юли. Въз основа на получените регистрации Управлението на федерацията ще създаде групите и съответно ще определи различните отбори, които ще бъдат промоцирани. Засега обаче можем да ви кажем, че още осем отбора ще влязат в Националната дивизия освен очакваните, следвайки в избора политически, както и спортни критерии. В допълнение към 24-те, които вече имат право, следните отбори ще отидат в топ категорията: „Елас“, „Реджана“, „Триестина“ (независимо от мястото, което тя заема в класирането, но в знак на почит към останалите титли на Nobilissima Trieste), „Фиорентина“, „Леняно“, „Миланезе“, „Венеция“ и „Прато“, като се има предвид, че тосканският град има повече от 155 регистрирани играчи ... "|Резолюция на Итал. футболна федерация, публикувана във в. „Ла Стампа“ на 29 юни 1928 г., стр. 5.)}}

 

С новото си име „Венеция“ оспорва четири шампионата в Серия Б, но в края на сезон 1933/34 отборът е осъден на изпадане. След това обаче изпадането е отменено поради разширяването на категорията през следващия сезон, чиито отборите-участници от 26 стават 32. Дружеството успява да запази мястото си в Серия Б, но това не е единствената новост за сезон 1934/35: назначен е извънреден комисар в лицето на Томазо Паскуали, а от 1 август 1934 г. дружеството се завръща, за да бъде наречена Фашистка асоциация „Калчо Венеция“ (''Associazione Fascista Calcio Venezia''). Освен това има връщане към традиционните черно-зелени цветове. В края на шампионата „Венеция“ изпадна в зараждащата се Серия Ц.

 

[[Файл:Stadio Pierluigi Penzo Venezia-outside1.jpg|мини|[[Стадион „Пиер Луиджи Пенцо“]]]]През 1937 г., с възхода на президентския пост на Арналдо Бенати, започва период на голям възход за „Венеция“. Новият президент възстановява черно-зеленото общество от нулата. В шампионата на Серия В от 1937 до 1938 г., в който „Венеция“ завършва осми, Бенати поставя основите за следващия сезон, последван от важни играчи като [[Виктор Тортора]] и [[Джовани Алберти]], които в края на шампионата отиват в отбора. През сезон 1938/39 „Венеция“ стартира с големи амбиции, като успява да спечели промоция в Серия А благодарение на второто място след „Фиорентина“. То е постигнато в последния ден, когато отборът печели мача в [[Бергамо]] срещу „Аталанта“ (1:0), заставайки редом с нея в класирането и получавайки повишение благодарение на по-доброто съотношение на головете. Победният гол, отбелязан пред 5000 фенове, е на [[Франческо Перниго]], който все още е играчът на „Венеция“, вкарал най-много голове (45) в шампионатите, играни в Серия А. Сред големите архитекти на промоцията е и [[Джузепе Джирани]] – треньор, който поема поста в настоящото първенство и който ръководи „венецианците“ и през следващия сезон. Джирани е много важна фигура във венецианския футбол от онази епоха и по-късно заема важни управленчески роли.

 

Започва противоречив период, в който „Венеция“ след Бенати плаща от една страна за липсата на солидна среда около дружеството и от друга – за определено бездействие на общинските администрации при логистичната подкрепа за „Венеция“.

 

 

Периодът в серия Ц продължава четири години, като по средата му има възход при президентството на Марио Валери Манера, който дава нов тласък на венецианската асоциация. През сезон 1953/54 „Венеция“ се доближава до промоцията, като завършва на трето място само с една точка от „Арсеналтаранто“ благодарение на 12-те гола на [[Лучано Срокаро]]. Истинският преломен момент настъпва през сезон 1955/56, когато [[Карло Алберто Куарио]] е извикан на черно-зелената пейка и успява да вкара „Венеция“ в Серия Б от първи път. Това е тежък шампионат, при който венецианците трябва да се изправят срещу противниците си „Самбенедетезе“ и „Карбонсарда“ до окончателната победа в последните два дни. След равенството в [[Марке]], последвалата победа с 2:0 на стадион Пенцо над „Карбонсарда“ позволява на „Венеция“ да спечели промоцията заедно със „Самбенедезе“ на първо място и преодолявайки „Карбонсарда“ с една точка. Промоция, базирана на група играчи, които донасят успехи и през следващите години: вратарят [[Луиджи Бертоси]], защитниците [[Дино Франи]] и [[Марио Тескони]], полузащитникът [[Серджо Мион]] и тримата страхотни голмайстори като Джорджо Боцато, [[Джовани Калегари]] и [[Паоло Баризон]], успели през следващия сезон да поставят венецианците на най-високите позиции в Серия Б. Баризон след това се мести в „Дженоа“, а по-късно в „Милан“ и след това дебютира в Националния отбор. Треньорът Куарио е отличен с приза „Златният сеяч“ (''Semminatore d'oro'') за първия си сезон в Серия Б с ​​„венецианците“.

|18 ||{{Флагче|Италия}} Доменико Роси

|-

|-

|29 ||{{Флагче|Италия}} [[Юсеф Малех]]