Теснолинейка Кочериново – Рилски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 79:
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''20+700
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exHST.svg|20px]]
Ред 97:
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''33+000
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exKBHFe.svg|20px]]
| '''36+500 [[Рилски манастир]]'''
|}
<noinclude> През [[1920]] г. съгласно „Закона за уреждане положението на строените за военни нужди през време на Европейската война железопътни линии“ УЖПС предава на БДЖ всички военни жп линии, включително и участъка „Струма“ – „Орлица“. Тогава БГИ взема концесия и започва да строи продължение на линията нагоре по долината на Рилска река и наема от БДЖ участъка Рила – метох „Орлица“ (1,5 km). През 1922 г. линията достига до гара „Кула“ (по-късно гара „Бричебор“), а през 1924 г. – до Рилския манастир. Крайната точка на линията достига на около 3,5 km над манастира по връх „Черней“. През [[1933]] г. изтича срока на концесията и участъка от спирка „Балабанов“ (по-късно спирка „Жельо Демиревски“) нагоре по реката става собственост на Рилския манастир. „Българска книжна и дървена индустрия“ АД (приемник на БГИ от [[1928]] г.), започва да плаща наем на манастира.
| |||