Отче наш: Разлика между версии

1 байт изтрити ,  преди 1 година
м
Pages containing cite templates with deprecated parameters
(Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8)
м (Pages containing cite templates with deprecated parameters)
[[Богомили]]те-еретици са признавали единствено молитвата „Отче наш“, както е отбелязано в [[Тайна книга на богомилите|Тайната книга на богомилите]], апокриф, известен още като „''Свети Йоанова книга“'' и „''Лъжовно евангелие на Йоан“''. Възниква в България най-вероятно през [[XI век|XI]]—[[XII век|XII]] в. Запазено е в два латински преписа – т. нар. ''Каркасонски'' от [[XIV век]] и ''Виенски'' от [[XII век]]
 
Молитвата „Отче Наш“ е преведена от гръцкия оригинал на латински<ref>{{Citation |title=messa-brevis.narod.ru |url=http://messa-brevis.narod.ru/pater-noster.htm |access-dateaccessdate=2012-12-25 |archivedate=2012-12-25 |archiveurl=https://archive.is/20121225042234/messa-brevis.narod.ru/pater-noster.htm }}</ref> и впоследствие на много други езици. Църковнославянският превод е един от най-ранните старобългарски текстове, най-вероятно дело на Светите братя [[Кирил и Методий]]. Понастоящем се ползват различни преводи на почти всички съвременни езици, сред славянските на български, руски и т.н.
[[Файл:Отьче нашь.JPG|мини|253x253пкс|Молитвата “Отче наш„ на [[Старобългарски език|старобългарски]]]]
Руски икони от 17 в. илюстрират текста на „Отче Наш“ (Господня молитва), като съчетават съответни образи и сцени.