Алберт Шпеер: Разлика между версии

Алберт Шпеер е член на Националсоциалистическата немска работническа партия и [[СА]] от [[1931]] г. [[Архитект]] по образование, Шпеер участва в качеството си на постановчик и оформител на Нюрнбергските партийни сбирки. Успехите на Шпеер в качеството му на архитект привлекли вниманието на [[Хитлер]]. В течение на последвалите девет години Шпеер бил личен архитект на фюрера, завоювайки си неговото почти безгранично доверие. Хитлер назначава Шпеер през февруари [[1942]] за райхсминистър на въоръжението и боеприпасите. През март [[1943]] министерството е преименовано в Имперско министерство на въоръженията и военната промишленност. Хитлер не се излъгал в избора си: Шпеер в края на войната се превърнал в изтъкнат организатор на военното производство. В края на войната разбрал, че Хитлер е безнадеждно побъркан и според признанията си на Нюрнбергския процес, дори се опитал да пусне отровен газ в бункера на Хитлер, но отдушниците били охранявани от войници. В последната седмица на [[Втора световна война|Втората световна война]] Шпеер забранил да се унищожават при отстъпление немските промишлени предприятия, за което настоявал Хитлер. Международният военен трибунал в Нюрнберг признал Шпеер за виновен в извършване на престъпления срещу човечеството и военни престъпления и го осъдил на 20 години затвор. Шпеер ги излежал в затвора [[Шпандау]] ([[Берлин]]). През октомври [[1966]] е освободен след изтичане на наказанието. До смъртта си през [[1981]] г. издава свои мемоари ("Отвътре на Третия Райх", "Дневници от Шпандау"). Има син, роден през [[1934]] г., който носи неговото име и става също архитект.