Раул Алфонсин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Pages containing cite templates with deprecated parameters
 
Ред 38:
През 1958 г. е избран в Камарата на депутатите на Буенос Айрес. Той се противопоставя на двете страни в [[Мръсна война (Аржентина)|Мръсната война]] в страната, като няколко пъти призовава да бъдат освободени жертвите на насилствените изчезвания. Той помилва повечето от военните офицери и предлага нови военни инвестиции.<ref name="britannica">{{cite web|url=https://www.britannica.com/biography/Raul-Alfonsin |title=Raúl Alfonsín |publisher=Encyclopædia Britannica |date= 27 март 2020 |accessdate=21 април 2020}}</ref> Той осъжда и престъпленията на военните диктатури в други държави и критикува действията на двете страни във [[Фолкландската война]]. След смъртта на Балбин, той поема ръководството на Радикалния граждански съюз и се кандидатира за президент на изборите през 1983 г., които спечелва.
 
Като президент, той внася законопроект в Конгреса за отмяна на закона на автоамнистията, въведен от военното правителство. Той основава Национална комисия по изчезването на хора, която има за цел да разследва престъпленията на военните и в крайна сметка довежда до съдебен процес срещу хунтата.<ref>{{cite book |last= Tedesco|first= Laura|year= 1999|title= Democracy in Argentina: Hope and Disillusion|url= https://books.google.com/books?id=iTuzAQAAQBAJ&printsec=frontcover|location= United States|publisher= Frank Cass Publishers|isbn=978-0-7146-4978-8 |page=66}}</ref> Той влиза в конфликт и с профсъюзите, които на практика се управляват от [[Хустисиалистка партия|Хустисиалистката партия]]. Освен това, Алфонсин слага край на [[конфликт в протока Бийгъл|конфликта в протока Бийгъл]], увеличава търговията с [[Бразилия]] и полага усилия за посредничество в диалога между [[САЩ]] и [[Никарагуа]]. Той прокарва първите закони за развода в Аржентина и въвежда планове за подобряването на националната икономика, макар те да претърпяват неуспех. Създалата се [[хиперинфлация]] и последвалите я бунтове водят до загуба на партията на президентските избори през 1989 г.,<ref>{{cite book |last= Rock|first= David|date= 1987|title= Argentina, 1516 – 1987: From Spanish Colonization to Alfonsín|url= https://books.google.com/books?id=FHTczGi4sv4C&printsec=frontcover|location= United States|publisher= University of California Press|isbn= 0-520-06178-0|access-dateaccessdate= 14 юли 2015 |page=398}}</ref> които са спечелени от перониста [[Карлос Менем]].
 
След това той продължава да ръководите партията си в опозиция на президента Менем. Двамата договарят условията на поправка в конституцията на страната през 1994 г. [[Фернандо де ла Руа]] настава начело на фракция от Радикалния граждански съюз, която се противопоставя на пакта, и става президент през 1999 г. Срещу него, обаче, се надигат протест през декември 2001 г., а фракцията на Алфонсин предоставя подкрепа за перониста [[Едуардо Дуалде]], който е назначен за президент от Конгреса. През 2001 г. Алфонсин е избран за сенатор от провинция [[Буенос Айрес (провинция)|Буенос Айрес]], но на следващата година се оттегля от този пост, за да се фокусира върху възстановяването на партията си, която след падането на Дуалде е изгубила значителна част от силата си.<ref name="britannica"/> Алфонсин умира от [[рак на белия дроб]] на 31 март 2009 г. и получава голямо държавно погребение.