Разлика между версии на „Александър Людсканов“

източник
м (интервал след точка в текст)
(източник)
 
Александър Людсканов е роден на [[15 март]] (3 март стар стил) [[1854]] в [[Велико Търново|Търново]]. Завършва [[Робърт колеж]] в [[Цариград]] (1870 – 1875), а година по-късно постъпва в [[Новорусийски университет|Новорусийския университет]] в [[Одеса]]. Прекъсва следването си след началото на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]], по време на която сътрудничи на руските войски като преводач в щаба на генерал Скобелев<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 78, ISBN 954-528-790-X</ref>. През 1879 – 1880 работи в дипломатическото представителство в Цариград и в [[Министерство на външните работи и изповеданията|Министерството на външните работи и изповеданията]]. След въвеждането на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]], на който се противопоставя, заминава за [[Париж]], където през 1884 завършва право. След завръщането си в България работи като [[адвокат]] и [[журналист]].<ref>През 1885 година превежда и публикува едно от важните произведения на английския философ и икономист [[Джон Стюарт Мил]] {{Cite book |last=Мил |first=Джон Стюарт |year=1885 |title=Размишления върху представителното управление |translator= А. К. Людсканов |publisher= А. К. Людсканов |place= София |page= |url=http://www.archive.org/details/razmishleniiavr00millgoog |accessdate=3 ноември 2014}} via archive.org</ref> След [[Преврат в България (1886)|преврата]] от 1886 като краен [[русофил]] е арестуван за кратко, след което живее в Цариград, [[Виена]] и [[Санкт Петербург]].<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
 
Людсканов се връща в България през 1894, след падането на правителството на [[Стефан Стамболов]], и се включва в работата на Прогресивнолибералната партия, като дълги години е неин подпредседател. През декември 1895 година е делегат от Търновското македонско дружество на [[Втори македонски конгрес|Втория конгрес]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]], а в 1898 година е делегат от пещерското дружество на [[Пети македонски конгрес|Петия конгрес]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.</ref>. През 1901 става [[министър на търговията и земеделието]] в [[Правителство на България (22)|коалиционното правителство]] на [[Петко Каравелов]], след това е [[министър на търговията и земеделието]], изпълняващ длъжността [[министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията]]<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2355&SRV=true&LANG=bg ''Известник'' - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 01 януари 1902 г., стр 1.]</ref> и [[министър на вътрешните работи]] в трите кабинета на [[Стоян Данев]] през 1902 – 1903. Отново е министър на вътрешните работи в [[Правителство на България (32)|правителството]] на [[Иван Евстратиев Гешов]] по време на [[Балканска война|Балканската война]]. В самостоятелното [[Правителство на България (33)|прогресистко правителство]] през лятото на 1913 е [[министър на земеделието и държавните имоти]].<ref name="tt"/>
 
През 1911 Александър Людсканов основава организацията Английска лига. През 1921 става член на английско-българския арбитражен съд в [[Лондон]], където умира на [[4 март]] [[1922]].<ref name="tt"/>