Разлика между версии на „Александър Радев“

източник
м (Шаблон:Николов)
(източник)
В 1895 година влиза в Македонския комитет и на [[Втори македонски конгрес|II]], [[Трети македонски конгрес|III]] и [[Пети македонски конгрес|V конгрес]] на организацията е избран за неин касиер.<ref>{{Николов|142}}</ref> Той е и председател на [[Юридическо дружество|Юридическото дружество]] и доцент по [[византийско право]] във [[Софийски университет|Висшето училище]] в София.<ref name="ташев">{{ташев}}</ref><ref name="Воля"/>
 
Радев влиза активно в българската политика и в края на 1890-те става член на Централното бюро на Прогресивнолибералната партия. Когато партията идва на власт, напуска преподавателския пост във Висшето училище и става министър на правосъдието от 4 март 1901 до 15 ноември 1902 в [[Правителство на България (22)|четвъртото правителство]] на [[Петко Каравелов]] и [[Правителство на България (22)|първото правителсто]] на [[Стоян Данев]]<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2355&SRV=true&LANG=bg ''Известник'' - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 01 януари 1902 г., стр 1.]</ref> и министър на народното просвещение от 15 ноември 1902 до 18 май 1903 година във [[Правителство на България (24)|второто]] и [[Правителство на България (25)|третото правителство]] на Стоян Данев.<ref>{{cite book | year = 1986 | title = Енциклопедия „България“, том 5 | publisher = Издателство на БАН | location = София}}</ref>
 
[[Файл:Alexander Radev memorial plaque, 56 Solunska Str., Sofia.jpg|дясно|мини|Паметна плоча на А. Радев на фасадата на дома му на ул. „Солунска“ 56, София]]