Разлика между версии на „Стефан Паприков“

източник
(Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8)
(източник)
 
По време на [[Сръбско-българската война]] през [[1885]] г. Паприков е началник-щаб на Западния корпус и има заслуги за [[Сливнишко сражение|успешните действия]] на българските войски при Сливница (5 – 7 ноември) и ръководи [[Пиротско сражение|операциите срещу Пирот]], въпреки че първоначално подкрепя стратегията на княз [[Александър Батенберг]] за отстъпление.<ref>{{cite book | title = Съединението 1885 – енциклопедичен справочник | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location = София | year = 1985}}, с. 169</ref>
 
След войната е помощник-началник-щаб и участва в потушаването на проруския [[Офицерски бунт (1887)|Офицерски бунт]] от [[1887]] г. На 1 април 1887 г. е произведен в чин [[майор]], а на 18 август същата година е назначен за [[началник на Генералния щаб]], след което е началник на Военното училище (1887 – [[1891]]). На 2 август 1891 г. е произведен в чин [[подполковник]] и назначен за началник на Административния отдел в Щаба на войската (1891 – [[1895]]). На 2 август 1895 г. е произведен в чин [[полковник]]. През 1896 – [[1899]] г. отново е началник на Генералния щаб, а след това е [[военен министър]] в правителствата на [[Димитър Греков]], [[Тодор Иванчов]], [[Рачо Петров]], [[Петко Каравелов]] и [[Стоян Данев]] (1899 – [[1903]]).<ref name="tt"/><ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2355&SRV=true&LANG=bg ''Известник'' - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 01 януари 1902 г., стр 1.]</ref> На 15 ноември 1900 г. е произведен в чин [[генерал-майор]].
[[Файл:Alexandar Malinov's Cabinet 1908.jpg|мини|Кабинетът на Александър Малинов. От ляво надясно: [[Андрей Ляпчев]], генерал [[Данаил Николаев]], [[Никола Мушанов]], [[Александър Малинов]], [[Георги Калинков]] (чиновник), Стефан Паприков, [[Иван Салабашев]] и [[Михаил Такев]]. 1908 г.]]