През войната селото е освободено от части на българската армия, но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Карликьой попада в Гърция. ГръцщитеГръцките власти започват терор над хората с изявено българско съзнание, така например след началото на Междусъюзническата война, българският свещеник в селото е ослепен.<ref name="Цокова 95">{{cite journal | last = Цокова | first = Полина | authorlink = | coauthors = | year = 2009 | month = | title = Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година | journal = Исторически преглед | publisher = Институт по история при БАН | location = София | volume = 65 | issue = 1-2 | pages = 95 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> През [[Първа световна война|Първата световна война]] в 1916 година 20 български семейства емигрират в България, а 80 се преселват в съседното село [[Дервешен]] и заедно с дервешенци емигрират в България в 1944 година. Бежанци и потомци на бежанци от Карликьой живеят в [[Сандански]], [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]], [[Пловдив]] и [[Пазарджик]].<ref name="ivanov/22"/>
В 1913 година селото е присъединено административно към община [[Везник]]. В 1923 година става самостоятелна община. От 1927 година започва преселение в съседното [[Дервешен]] (Инуса), което към 1967 година е почти пълно.<ref name="Βιβλιοθήκη Σερρών"/>
