Христо Караманджуков: Разлика между версии

През 1917 г. като войник в [[Единадесета пехотна македонска дивизия]] е командирован в [[Ниш]], където участва в издаването на вестник „[[Моравски глас]]“.<ref>{{Citation |title=Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 134. |url=http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_3.pdf |access-dateaccessdate=2013-07-25 |archivedate=2015-06-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150626123759/http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_3.pdf }}</ref> След войната е директор на гимназията в [[Ксанти]]. След 1920 година, когато Ксанти е предаден на Гърция, се установява в София, където пише статии в разни списания и вестници. През 1921 г. издава заедно с [[Васил Дечев]] вестник „[[Родопски глас]]“ и Карта на Родопа – Смолено-рупската област. От същата 1921 до 1947 година е издател на списание „[[Родопа (списание)|Родопа]]“, на което е редактор и разпространител. В 1934 година Караманджуков издава „Западно-тракийските българи в своето културно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“.