Левски (област Пазарджик): Разлика между версии

 

=== Произход на името. ===

 

Каралар – български черньовци ... [[Павел Делирадев]], в една своя студия, също споменава името Каралар, което лежи на пътя Панагюрище – Пазарджик. В по-ново време [[Йордан Заимов]], сб. „Панагюрище и Панагюрския край в миналото“<ref>Заимов, Й. Статия в сб. „Панагюрище и Панагюрският край в миналото“. С., 1956, с. 24</ref> доста задълбочено обяснява произхода на името „Калагларе“: „Д.Левски – старо име Каралар, по-често Калагларе, село югоизточно от Панагюрище. Старото име иде от турското Караагалар – черни, тъмни очи, където има кара агалар като Кала – агалар /здрав, силен стопанин/, стара караглар, във формата каралар, източнотурско изговаряне на АГ-АЛ – сравни бей и бег, мейдан и мегдан и др. При формата карагларе крайната гласна „Е“ се е появила на българска почва като крайна за мн.ч., аналогия на имена като млекар – млекаре, овчар – овчаре и др.“

Тези места били обитавани от различни етнически групи, които оставяли след себе си дълбоки следи. Известно е, че първите обитатели тук са [[траки]]те. Те живели няколко години и заслужава да се спрем на тяхното съществуване, макар и бегло. Едно от техните най-войнствени племена били бесите. Част от тях, известни под името койлалети, се заселили в Средногорието, и то предимно в южните склонове на тази планина. Проф. Батаклиев твърди, че те като добри ловци, скотовъди и рудари предпочитали както благата на планината, така и на равнината. В местата на днешните села Лесичево, Елшица, Левски и Свобода траките намерили благоприятни географски и климатични условия, допадащи на техния начин на препитание. Тук открили вековни гори, обширни пасища за отглеждане на животни, за ловуване и за добиване на руда. Това обяснява защо в землището на селото има толкова много надгробни могили следи от изчезнали селища и други старини. За археологически ценности в него пръв пише [[Стефан Захариев]] в своята книга „Татар-Пазарджишка кааза…“ (фототипно изд., С., 1970 г., стр.38). С по-голяма задълбоченост по този въпрос се произнесли известни геолози, археолози и изследователи: [[Рафаил Попов (археолог)|Рафаил Попов]] в книгата си „Култура и живот на праисторическия човек в България“, част II -- желязна епоха. 1930, С., с.87; В. Митков: „Материали от праисторическата епоха в България“ -- ИБН, VII, 1932/33 г., с. 3-I-368 и „Произход на куполните гробници в България“, сборник в чест на Кацаров -- Известия на Арх. институт, кн. 19 от 1959 г., [[Гавраил Кацаров]] -- „Нови паметници на религиозната история на Тракия“ на (на чужд език), LAXIV.1929 г., 303 – 324; [[Ив. Велков]] и [[Ив. Венедиков]] „Кратки вести от разни места“ -- Известия от БАН, XV, 1946 г., 328 – 335; П. Детев „Новооткрити старини“ -- ГПЛНМ, II, 1950 г., с.260; Д. Цончев „Материали за археологическата карта на България“ -- ГПЛНМ, I 1948 г., с.182 – 187; [[Руси Стойков]]:„Наименования на селища според турски документи“ -- статия, публикувана в „Известия на Народна библиотека“ --София, 1959 г.; [[Вера Мутафчиева]]: „Поземлена собственост от турско владичество през XV--XVIII в.“;[[Иван Гергов]]. Въз основа на техни проучвания се установиха следи от няколко изчезнали селища:

 

* Селище при '' Мина „РАДКА“''. Предполага се, че населението му се е занимавало с рударство. И сега тук има няколко могили, намират се и фрагменти от керамика.

 

[[Файл:Костадиновите дъбици 01.JPG|мини|Костадиновите Дъбици]]

 

По-известни местности и могили в землището на с. Левски са:

 

 

Най-значителното за това селище е намереното гърне с 503 сребърни монети. Ценната находка е предадена в Пазарджишкия окръжен музей – нейното проучване се заема Величка Мацанова.

<blockquote> – Филип-баща и Филип-син (244 – 249 г.) – 201 бр.;</blockquote>

<blockquote> – [[Отациалия]] (жена му) – 37 бр.;</blockquote>

 

* ''Б<small>ОГДАНИЦА</small>''. – Това е голям рид, който влиза и в Елшишкото землище с оформени два върха – Елшишка Богданица, обрасли с дъбови гори. За произхода на името им същесвуват легенди, по-голямата част от които са известни сред населението на Елшица. Според една от тях по време на османската власт сред българското население се славела с хубостта си девойката Богдана. Тя била задиряна от местен турчин, който се опитвал а я похити. Хубавата българка не само че не се уплашила от него, но решила да му отмъсти – избягала в околните гъсти гори, събрала смели момци, станала им войвода и започнала да преследва агаларите. Тръгнали въоръжени турци да я дирят в планината. Един път успели да я обкръжат и за да не попадне жива в ръцете им, сама сложила край на живота си. Нейните сънародници назовали местността БОГДАНИЦА. Друга легенда ни разказва за юнака Богдан, прочут със силата и безстрашието си. Той станал закрилник на сънародниците си. С малка дружина бродел из местните гори и мъстил на душманите, а народът с песни разнасял славата им из околните села. В дружината му била и неговата жена Богданица – така я назовавали другите. По смелост не отстъпвала на Богдан, а когато той загинал, тя станала войвода и повела дружината да отмъсти за голямата загуба. Тръгнали потери да я търсят, но тя с хитрост ги побеждавала. Народът запял песни, които я прославили, а местността, в която се подвизавала, получила нейното име – Богданица, за да напомня на поколенията за подвига ѝ. На това място има безброй керамични фрагменти. Може да е било малко селце, прикрепено към това в Стражарака, и да е изпълнявало стажова служба.

* ''С<small>ТРАЖАРАКА</small>''. В далечното минало наоколо имало стройни, високи дървета и отделни грамадни дъбове, които наподобявали стража, охраняваща близките селища – на Вотьола и на Богданица.

 

* ''Б<small>АЙРАКТАРИТЕ</small>''. В миналото местността била покрита с вековни дъбови гори. Но по-късно били изкоренени и превърнати в плодородни земи, които през първите години дали богата реколта и получили байрака на първенството.

Според други легенди из гъстите гори на тази местност се подвизавали две смели девойки – байрактарки, който водели малки дружинки и всявали страх сред поробителя.

* ''Г<small>РОБЧЕТО</small>''. Има две места, които носят това име и се намират в близозт едно до друго. Едното е до Дудовата сая и се казва К<small>ОСТАДИНОВИЦА</small>. Другото гробче е на Канарската пътека, и сега има следи от нея – свързвала е с. Елшица, където е била мината, с Панагюрище и Коприщица. По нея на гръб и на магаре или на кон се е пренасяло ''канъ'', с която са се измазвали къщите някога. Пътеката се казва и ''Хайдушка'', понеже по нея са минавали и хайдути, най-вече известният в това време Бейко войвода и според предание възможно е тук да е загинал и погребан, Бейко войвода<ref>Кръстьо. Д. Попов „Принос към проучването на живота на Бейко войвода“, бюлетин „Роден край“ на ОИМ-Пазарджик, бр.3 1978 г.</ref>

* ''К<small>АРАИСИНОВА (ЮСЕИНОВА) ПОЛЯНА</small>''. Някога притежание на богат местен турчин – Караиселин, който по предание след Освобождението избягал от Калагларе и се заселил в Татар Пазарджик.

* ''Л<small>ИЛОВ (АЛИЛОВ) ГЪСТАЛАК</small>''. Този имот бил притежание на някой си Алия – Лило, потомък на стара фамилия Алиловци (Халиловци), по чието име някога селото се наричало Кара Халилер.

* ''О<small>МАРЛАРЕ</small>''. – може би Юмер, Юмерови ниви.

* ''С<small>АРП ДЕРЕ</small>''. – стъмно дере. Води началото си от Столово и Дългия рът и събира водите си от техните склонове, както и тези от Амадалан, Сивото кладенче и др. Влива се в Луда Яна (Барбус – луд поток), където някога е била Тасовата воденица.

* ''О<small>ВАЛИЙКА</small>'' – малката.

* ''М<small>ОЛЛОВИЦА</small>'' – притежание на някой си молла.

* ''М<small>АРИНОВА ДОЛЧИНА</small>'' в местността Улуклий. Площ около 80 – 100 дка, осеяна с парчета от керемиди, тухли и следи от зидове, чийто камъни селяните извадили през 30-те и 40-те години. Тук е намерена и статуя на животно, която се съхранява в Археологическия музей – Пловдив (инв. № 381)<ref>Симеон Антонов и Д. Минев са намерили тази статуя</ref>

* ''Д<small>ВЕТЕ ДЕРЕТА</small>'' На около 1,5 km южно от Долно Левски (дн. Левски), там където се събират две дерета, в нивата на Запрян Кожухаров през 1922 г. е изваден строителен материал (камъни, тухли и керемиди) и голям кюп. Може би наоколо е имало няколко къщи във връзка със селището наблизо – на юг от местността Кьопек кайлия (също от с. Сбор).

* О<small>РМАНОВА ЧУКАРА</small>(Дудова чукара). През 1906 г. Милуш и Илия Дудови попадат на интересна находка. Ралото им се запънало в един голям камък, който двамата с големи усилия измъкват. Под него веднага се открила дълбока дупка. През нощта Милуш продължил работата и пръв успял да влезе в напълно запазената куполна тракийска гробница. Сутринта му се притекална помощ и зет му Лазар Бейков – Кацаров. Какво са намерили в гробницата не е известно напълно, но след тази случка Милуш се преселва в с. Цар Асен, а Лазар сам си признал, чебил продал на един евреин златна кокарда. Може да са открили и други скъпи накити и предмети, но следите им се губят. Ямата била засипана до 1974 г. когато тя била наново разкрита и проучена – основите ѝ били запазени: кръг с диаметър от 3 м., на височина 0,8 м. Иззидана от големи дялани камъни с четириъгълна форма, чиято вътрешна страна е така обработена, че слагането им един върху друг дава идеален завършек на купола. Камъните в основата са свързани със сплав, която в течение на времето добила якостта на цимента, а по горните редове са свързани с железни скоби. По средата на гробницата е открит голям ромбоиден камък, вероятно за полагане на саркофага на мъртвеца. При първото влизане тук са намерени и човешки кости. Посведения на хора от селото, които влизали в гробницата преди разрушаването ѝ, тя била висока повече от човешки бой и имала коридор, изработен също от дялани камъни – коридорът сочел на изток.

 

* Г<small>ОЛЯМАТА ЧУКАРА</small> – на около 700 м от Куполната гробница. Тя е продълговата, с дължина около 300 м и височина по хребета откъм източната страна – до 4 м., а отвесно – към 8 – 10 м. По западните ѝ склонове, които са откъм селото, се намират камъни и цяла скална маса, придаващи ѝ естествен вид. Обратната ѝ страна е останала откъм реката вследствие натрупване на глинеста пръст. Тук при оран са намерени камъни и други материали, а и предание нашепва, че вероятно тук е имало черква.

 

Вдясно от шосето с. Левски – Попинци, в местността Стойкова чукара, се издигат пет, в Долна Скачковица – три, в местността Грамадата – две, близко до селото се виждат тримогили, а в местността Вонтьо и Манчови ливади – осем. Навярно те са част от некропола на селището, което се намирало по на юг, в местността Стражерака. Именно в нея са открити железни върхове на стрели и оръдия на труда – железни чукове, наковалня, клещи, широка мотика, сърп и четири палешника, запазени в Пазарджишкия музей. По на север, в местността Ливадата, има две могили, в Куршум тепе – 11, а по на север В Русалски гробища – 29. На северозапад личат още две магили, а в Пилиджовица – 21, също и следи от тракийско селище. Всички тези могили са оградени с камъни и отстоят една от друга на 0,4 m. Повечето са ниски и малки, с диаметър 5 – 6 m."

 

По късно, когато тези места са превзети от македонците, те пренасят и елинската култура, която също оставя дълбоки следи. Продължилото няколко века римско господство оказало влияние върху околното население.

 

 

{{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване

}}

 

[[Хайдутство]]то и по този край добива голям размах през втората половина на XIX век. След Одринския мир при султан Мурад II излезли правителствени документи даващи право и на християните да търгуват. Доста български търговци вече посещавали важни културни центрове в Османската империя. Срещата им с будни и свободолюбиви хора пробуждала националното им самочуствие. Борбата за църковна независимост достигнала своя апогей. В Татар Пазарджишка кааза начело застанал един от най-просветените българи в този край – учителят Стефан Захариев. подпомогнат от родолюбци като Кара Никола Ангелов от Ветрен, а по късно и от поп Георги Тилев и поп [[Грую Бански]], борбата от религиозна, прераснала в политическа. Увлекли се в нея и немалко жители на с. Калагларе (Долно Левски).

 

 

 

== Религии ==