Щит (село): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Статии с конкретно поискани източници преди повече от 14 дни
м Pages containing cite templates with deprecated parameters
Ред 24:
С падането под [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]] името е преиначено на ''Юскюдар'', ''Искидер''. Към 1675 година Юскюдар е център на [[нахия]], [[вакъф]] на покойния Синан паша – зет на султан [[Баязид II]]. По това време местните [[българи]], жители на Юскюдар и околните села, се разбягват на север и на юг, поради което е издадена султанска заповед до [[кадия|кадиите]] в [[Стара Загора]], [[Нова Загора]] и [[Одрин]] бегълците да бъдат издирени и върнати.<ref>Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 409.</ref>
 
След [[Освобождение на България|Освобождението]], 1878 г., селото остава в границите на [[Османска империя|Османската империя]]. В него живеят предимно [[гърци]] или гърцизирани българи – [[парапанковци]],<ref>Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 281.</ref> които го наричат ''Скутари''. След победата в Балканската война от 1912 – 1913 г. регионът освободен от турска власт и отново е част на българската държавна територия. През 1923 г. голямата изселническа вълна принуждава гърците да напуснат Скутари и на тяхно място се заселват [[българи]]. След като гърците напускат селото, в Гърция те се заселват в село [[Къспикеси]], което е прекръстено на Скутари.<ref>{{Citation |title=Δημοτικό Σχολείο Σκουτάρεως Σερρών |url=http://dim-skout.ser.sch.gr/ligalogia.htm |access-dateaccessdate=2008-12-24 |archivedate=2009-03-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090311034054/http://dim-skout.ser.sch.gr/ligalogia.htm }}</ref>
 
В 1934 г. името на Скутари е преведено като '''Щит'''.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.</ref> На 4,5 км източно е старата 14-а гранична застава „Юнак“. До промените започнали в [[1989]] г. селото е било доста голямо и е било своеобразен културен, гарнизонен и стопански център на района, но днес жителите му наброяват едва около 100.