Мустафа I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
John gerge (беседа | приноси)
Редакция без резюме
John gerge (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 20:
'''Мустафа I''' е 15-ият султан на [[Османската империя]], управлява на два пъти: в периода 22 ноември [[1617]] – 26 февруари [[1618]] г., както и от 20 май [[1622]] до 10 септември [[1623]] година.
 
Роден в [[Маниса]] през 1591 г. като втори син на [[Мехмед III]] от [[Абхазия|абхазката]] му наложница Халиме Султан, той е помилван от по-големия си брат [[Ахмед I]] при възкачването на трона на последния. В разрез със съществувалата дотогава традиция при възцаряването на новия султан да се убиват неговите братя, за да се предотвратят бъдещи претенции за трона и размирици, Ахмед решава да пощади живота на умствено изостаналия си брат Мустафа.<ref>Gabriel Piterberg. Ahmed I // ''Encyclopaedia of Islam'' / Gudrun Krämer, Denis Matringe, John Nawas, Everett Rowson. 3. Leiden: Brill Pub., 2013. ISBN 9004252673, 9789004252677.</ref> Въпреки това по време на цялото царуване на Ахмед I в продължение на 14 години, Мустафа живее затворен в т.нар „кафез“ – специална клетка в султанския дворец под постоянното наблюдение на стражата, което става причина да заболее психически.<ref>Gabriel Piterberg. Ahmed I // ''Encyclopaedia of Islam'' / Gudrun Krämer, Denis Matringe, John Nawas, Everett Rowson. 3. Leiden: Brill Pub., 2013. ISBN 9004252673, 9789004252677.</ref> Съдебните лекари смятали, че след като Мустафа е освободен от затвора в „клетката“, той може да се възстанови, тъй като причината за заболяването е изолацията от обществото. Въпреки това, дори след 2-3 месеца не се наблюдава подобрение в състоянието на пациента.
 
== Управление ==
През 1617 г. Ахмед I умира и за султан е провъзгласен Мустафа, тъй като е преценено, че ще бъде по-удобен като психически нестабилен за определен кръг влиятелни лица в империята.<ref>Gabriel Piterberg. Ahmed I // ''Encyclopaedia of Islam'' / Gudrun Krämer, Denis Matringe, John Nawas, Everett Rowson. 3. Leiden: Brill Pub., 2013. ISBN 9004252673, 9789004252677.</ref>
 
Съдебните лекари смятали, че след като Мустафа е освободен от затвора в „клетката“, той може да се възстанови, тъй като причината за заболяването е изолацията от обществото. Въпреки това, дори след 2-3 месеца не се наблюдава подобрение в състоянието на пациента.
След като става султан, той обичал да прави любимото си нещо – хранене на птици и риби със златни монети. По време на управлението си Мустафа се държал ексцентрично и си позволявал такива действия, които никой не е извършвал, като например с писък да се нахвърли върху [[Везир|везирите]] на дивана, да откъсне [[Чалма|чалмите]] и дърпа брадите им или да извика петел, докато решават важни въпроси. Ако другите му действия не винаги са били забелязвани от хората и придворните, или са били смятани за „святост“ на техните господари, тогава тази черта на султана предизвиква възмущение у хората.
 
След като става султан, той обичал да прави любимото си нещо – хранене на птици и риби със златни монети. По време на управлението си Мустафа се държал ексцентрично и си позволявал такива действия, които никой не е извършвал, като например с писък да се нахвърли върху [[Везир|везирите]] на дивана, да откъсне [[Чалма|чалмите]] и дърпа брадите им или да извика петел, докато решават важни въпроси.След като става султан, той обичал да прави любимото си нещо – хранене на птици и риби със златни монети.Ако другите му действия не винаги са били забелязвани от хората и придворните, или са били смятани за „святост“ на техните господари, тогава тази черта на султана предизвиква възмущение у хората.
 
Само три месеца по-късно е сменен от сина на Ахмед [[Осман II]]. През 1622 г., когато Осман е убит при въстание на [[Еничари|еничарите]] подбудено от Кара Давуд паша, съпруг на една от сестрите на Мустафа, той е възстановен за кратко на престола до 1623 г.<ref>Colin Imber. ''The Ottoman Empire, 1300 – 1650: The Structure of Power''. New York: Palgrave Macmillan, 2009, pp. 66 – 68, 97 – 99. ISBN 1137014067, 9781137014061.</ref> Лудия Султан смятал, че Осман е жив, разхождал се из двореца в търсене на племенника си, чукал на заключените врати и молил да го освободи от тежкото му бреме.