Единна Русия: Разлика между версии

Партията е основана на 1 декември 2001 г. след сливането на партия „Единство“ и „Отечество – Цяла Русия“. Идеологически се определя за консервативна (по руски модел) партия, която подкрепя политиката, водена от администрацията на президента [[Владимир Путин]], лидер на партията в периода 2008 — – 2012 г. Въпреки че към май 2011 година доверието в партията се свива спрямо абсолютния му връх от 64,4% на парламентарните избори през 2007 година, партията продължава да се ползва с най-широка подкрепа сред населението, следвана от [[КПРФ|Комунистическата партия]] с 13%.

След като „Единна Русия“ се превръща в най-широко парламентарно представената политическа сила в Държавната Дума, броят на прокарваните проектозакони се увеличава – за периода 1996 – 1997 година едва 76% от законите, минали на трето четене са подписани от Президента, докато за периода 1999 —– 2003 делът им нараства на 93%. И докато Елцин често разчита на постановителните си правомощия, с които прокарва взимането на важни решения, приемникът му никога не се възползва от тях. Превесът, с който „Единна Русия“ се ползва в Държавната Дума, помага на Путин да осъществи широк спектър от важни реформи, включително въвеждането на [[плосък данък]] от 13%, намялаване на [[данък печалба]], преразглеждане на пазара на труда, премахване на държавни монополи и нов поземлен и нов наказателен кодекс. Пълната подкрепа на „Единна Русия“ за дневния ред на Путин се оказва и ключ към успеха и на парламентарните избори през 2003 година, когато партията получава повече от една трета от гласовете.

В отговор на нарасналото напрежение в страната и исканията за оттеглянето на [[Владимир Путин]], премиерът се опитва да разсее настроенията в обществото в четири-часов конферентен разговор със зрители с уверението, че е наясно с мероприятията на опозицията, обещанието за реформиране на политическата система и задоволство от ентусиазма сред младите активни хора, които „имат собствена позиция, която ясно формулират.“ Путин изненадващо и оповестява намерения за промяна в избирателната система. По време на конференцията Путин дава заявка за реформиране на системата за избиране на регионалните лидери, които към момента се избират от регионалните парламенти по предложение на президента. Той определя губернаторът сред кандидатите, излъчени от партията с най-много места в регионалния парламентът. Идеята на Путин е това да се промени, като всички партии представени в регионалния парламент ще имат правото да излъчват кандидати за поста. Преди обаче да бъдат предложени за гласуване от избирателя, те трябва да преминат през отсяване от президента, по думите на Путин.

С пълно единодушие, в края на 2011 година „Единна Русия“ одобрява кандидатурата на премиера [[Владимир Путин]] за президентските избори на 4 март 2012 година. Кандидатурата на Путин бе одобрена с гласовете на 614-те делегати на Конгреса, нито един гласувал против или въздаржал се и без невалидни бюлетини. Предложението „Единна Русия“ да издигне именно Путин за кандидат-президент, прави на 24 септември 2011 година действащият президент [[Дмитрий Медведев]] като предполага, че ще приеме, в случай на победа за Путин, да оглави правителството в качеството си на министър-председател.

Само ден след като премиерът Путин си подава документите в ЦИК за регистрация като кандидат на партия „Единна Русия, руският милиардер, собственик на Онексим груп, сочен от класацията на [[Форбс]] за третия най-богат човек в Русия за 2011 година, [[Михаил Прохоров]], който по-рано същата година направи неуспешен опит за пробив в политиката като възстанови Либералната партия в Русия, обявява в края на 2011 година решимостта си да се кандидатира на президентските избори през 2012 година. Опозицията и анализатори са склонни да се съмняват доколко зад намеренията на Прохоров не се крие плана на [[Кремъл]] да разсее нагласата за протести в обществото.

Масово, опозиционните лидери обвързват плановете на Прохоров с мащабните протести в [[Москва]] и други градове на страната. Съпредседателят на нерегистраната партия за народна свобода [[Борис Немцов]] отхвърля възможността милиардерът да е обяви кандидатурата си за президент без знанието на Путин. От своя страна, съпредседателят на Дясната Кауза, Леонид Гозман, цитиран от Независимая Газета, преветства присъствието на независими кандидат-президенти, тъй като в противен случай, по думите му, изборите ще се превърнат във фарс.

Изявлението на Прохоров, че възнамерява да се противопостави на Путин за [[Кремъл]] съвпада и с интервюто на [[Алексей Кудрин]] пред „Ведомости“. В интервю за в. „Ведомости“, първото му след отстраняването му, бившият финансов министър Алексей Кудрин, който се разделя с поста си в края на септември 2011 година, заяви готовността си да участва в учредяването на нова дясна партия. Кудрин, който издаде тайната на вота си като призна, че не парламентарните избори на 4 декември 2011 година не е гласувал за Единна Русия, окачестви свиващата се подкрепа за управляващата партия като естествено стечение. Кудрин отрече слуховете, които го спрягаха за поста на министър-председател след като на 24 септември президентът Медведев заговори за смяна на местата с Путин с оглед на наближаяващите президентски избори и заяви, че такива разговори с него не са били водени.

1.# Борис Гризлов (2004 —– 2008)