Княз Борис I (булевард във Варна): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
м пунктуация преди и след ref; overlinked (1) |
||
Ред 19:
| стари имена = 1878 – „Вознесенска“<br>1885 – „6-и септември“<br>1946 – „9-и септември“<br>1958 – „Ленин“<br>1992 – „Княз Борис I“
}}
'''„Княз Борис I“''' е основен транспортен и отчасти пешеходен [[булевард]] на град [[Варна]],<ref>[http://petel.bg/Bulevard----Knyaz-Boris-I--------vechnata-glavna-na-Varna---III-chast-__4926 Булевард „Княз Борис I“ – вечната главна на Варна]</ref>
== Изграждане ==
Според изворите, през ноември 1888 г. улица „Цар Борис“ се споменава като една от по-главните улици на града, като започва от ''
През 1908 г. улица „6-и септември", която започва пред [[Свети Николай (Варна)|църквата Свети Николай]], след направен пробив достига ул. „Цар Борис“. През 1946 г. двете улици се обединяват под името бул. „9-и септември“, а през 1958 г. булевардът е преименуван на бул. „Ленин“. Изграждането на булеварда може да се раздели на три етапа. До тридесетте години на ХХ век в е изградена западната част, която достига до бул. „Цар Освободител“. Тук са съсредоточени всички сгради, които днес са архитектурни ценности.
Ред 35:
Булевард „Княз Борис I" е изграждан въз основа на по-стара пътна артерия, като расте в източна посока и най-старата му западна третина е основана съгласно утвърдения през 1900 г. с [[Княжество България|княжески]] указ Генерален план на Варна и с решение на [[Варна (община)|Общинския съвет]] от 1897 г. Според тези документи по главните улици трябва да се строят сгради не по-ниски от два етажа, като фасадите трябва да бъдат представителни и с подравнени корнизи. Днес повече от половината от тези здания са защитени сгради с архитектурна стойност. Сред тях е построената през 1883 къща на Яни Пуриоти, предназначена за жилище и питейно заведение, която по-късно се ползва от Варненската библиотека, а на партерния етаж са разположени [[бира]]рия-тунел, книжарница, а след това и сладкарница от веригата „Пчела“. От 1945 до днес на партера функционира [[ресторант]], като подобна е историята и на съседните сгради на тази част от булеварда. На мястото на сградата на „Княз Борис I" 10 е работела ''Птичата чешма (Куш чешме)'', построена през 1840 и разрушена през 1912 г. Архитекти като Ангел Леонкев и [[Дабко Дабков]] са създали няколко сгради, разположени на пешеходната част от булеварда. Сред тях е построената през 1928 къща на Исак Мешулам, акционер и директор на първата стъкларска фабрика в България, разположена в близкото тогавашно село [[Белослав|Гебедже]]. Дабков проектира и разположения в пешеходната част на булеварда гранд хотел „Лондон“, съхранен и до днес.
През периода 1928 – 1932 през булеварда преминават процесиите на провежданите във Варна селскостопански изложения на тогавашната [[Шуменска област]], включваща Варненска, Русенска и Шуменска околия. След 1944 на булеварда се провеждат манифестации по случай националните празници [[1 май]], [[24 май]], [[9 септември]] и [[7 ноември]]. Пешеходната част на булеварда е известна сред жителите като ''Гезмето'' (от турската дума ''Гезме'', {{lang|tr|gezme}} – ''излизам на разходка''). Тя започва от пл. „Независимост“ и завършва до [[Морска градина (Варна)|Морската градина]]. През 1962 г. арх. Камен Горанов проектира на наречения тогава бул. „Ленин“ 65 сградата на постоянната Художествена галерия с помещения за Съюза на културните дейци, но тази сграда днес е разрушена, а парцелът презастроен. През 1970 след международен конкурс за построяване на варненски универсален магазин на булеварда са разрушени шест сгради с номера от 12 до 20.<ref>[http://petel.bg/SHedovrite--koito-pogalna-Dupkata__5702 Шедьоврите, които погълна Дупката]</ref>
От 2005 г. датира обявяването на булевардите „Княз Борис I“ и [[Сливница (булевард във Варна)|„Сливница“]] за групов паметник на културата със система от ансамбли с конкретен режим на опазване.
| |||