Коле Чашуле: Разлика между версии

'''Никола Илиев Кепев''', повече известен като '''Коле Чашуле''', е югославски политик и писател от Социалистическа република Македония. Той е участник в [[Комунистическа съпротива във Вардарска Македония|комунистическата съпротива във Вардарска Македония]] в годините на Втората световна война, а след войната е драматург, публицист и политик - – министър на културата в СРМ (1956) и дипломат - – генерален консул и посланик.<ref name=mia>{{cite news|first=|last=|title=Коле Чашуле почина|url=http://www.mia.com.mk/default.aspx?vId=67716901&lId=2&pmId=505|work=Македонска информационна агенция|publisher=|date=23 септември 2009|accessdate=28 септември 2009|archivedate=2011-12-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20111228182523/http://www.mia.com.mk/default.aspx?vId=67716901&lId=2&pmId=505}}</ref>

През май 1941 година заедно с други студенти от Македония заминава за [[София]], за да продължи да учи. Там се запознава с [[Никола Вапцаров]], [[Венко Марковски]] и [[Тодор Павлов]]. През 1942 година Чашуле е арестуван и осъден на смърт като организатор на атентат срещу дееца на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] [[Мане Мачков]]. Присъдата му е заменена с доживотен затвор и той е вкаран в затвор в [[Идризово]], Скопско. През есента на 1944 година, след преврата на 9-и септември и оттеглянето на българските власти, в настъпилото безвластие успява да избяга заедно с 300 други затворници и се включва в партизанските отряди.

През 1952 година е назначен за генерален консул на Югославия в [[Торонто]], [[Канада]]. По-късно става югославски посланик в [[Боливия]] (1962- – 1965), [[Перу]] и [[Бразилия]].

Съпругата му [[Вангя Чашуле]] е югославска преводачка, публицистка и партизанка, деятелка на [[Комунистическа съпротива във Вардарска Македония|комунистическата съпротива във Вардарска Македония]].

Чашуле е автор на драматични произведения, романи и разкази. Творчеството му се приема за определящо в развитието на драматургията в Република Македония.<ref>Друговац, Миодраг. Историја на македонската книжевност ХХ век, Скопје 1990, с. 403</ref>. Сред най-известните му и ценени в Република Македония драми е „Църнила“, където става въпрос за убийството на [[Гьорче Петров]]. Пиесата е критикувана заради пренасянето на по-късни политически реалности върху миналото и шаблонизирането при представянето на образите на македонските революционери.<ref>Србиновски, Младен. Обеди ништожност, Скопje 1999, с. 90, 102-105</ref>.