Любомир Пипков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 87.252.186.9 (б.), към версия на InternetArchiveBot
Етикет: Отмяна
TedMBot (беседа | приноси)
м правопис/общо форматиране; пунктуация преди и след ref; overlinked (1)
Ред 22:
През 1932 г. се завръща в България. Участва в дружеството „Съвременна музика“ и е негов секретар от 1941 г. Работи като корепетитор, хормайстор и директор на [[Национална опера и балет|Софийската народна опера]]. В периода 1932 – 1937 г. пише операта „[[Янините девет братя]]“ – първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда от [[Османска империя|османското]] владичество, в която с голяма драматична сила разкрива съдбата на българския народ.
 
През 1934 г. Любомир Пипков написва вокално-симфоничната поема „Сватба“ по едноименното стихотворение на [[Никола Фурнаджиев]], която пресъздава събитията от [[Септемврийското въстание]]. През 1940 г. се появява и неговата „Първа симфония - – Героична“, посветена на героите от [[Гражданска война в Испания|Гражданската война в Испания]]. Следва [[опера]]та „[[Момчил (опера)|Момчил]]“, в която идеята за свобода и борба намират ярко въплъщение.
 
След преврата на [[9 септември 1944]] г. работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите и професор по вокални ансамбли в Консерваторията. Тогава създава популярните химни „Шумете дебри и балкани“,<ref>Шумете, дебри и балкани (ноти: Еднороден хор) Музика Любомир Пипков, Текст [[Младен Исаев]], С., изд. „Наука и изкуство, 1951, с. 6.</ref>, „Химн на 9-и септември“<ref>Пипков Л., Божилов Б., Химн на 9 септември, С., изд. „Наука и изкуство“, 1951.</ref> и „Химн на българските въстаници“.<ref>Пипков, Любомир П. и др., Химн на българските въстаници композитор, изд. „Наука и изкуство“, С., 1954.</ref> Пише и големи композиции: „Героична увертюра“, „Концерт за пиано и оркестър“, „Втора симфония“, „Симфоничен концерт за виолончело и оркестър“ (1957), „Оратория за нашето време“ (написана през 1959 г. върху ''Шест писма'' на поета [[Владимир Башев]]), операта „[[Антигона 43]]“, „Трета симфония“, „Концерт за кларинет и оркестър“ и „Четвърта симфония“, Втори и Трети струнен квартет, инструменталните си концерти и много други.
 
== Обществена дейност ==
Председател е на организационния комитет на „Мартенски музикални дни“ ([[Русе]]), „Люлякови музикални празници“ ([[Ловеч]]) и българската секция на Международната асоциация по музикално възпитание.
 
Концертира в [[Чехия]], [[Полша]], [[Югославия]] и др.
Ред 40:
Носител на ордените „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“ I ст. (1960) и „[[Георги Димитров (орден)|Георги Димитров]]“ (1967).
 
[[Почетен гражданин на Ловеч]] (посмъртно) от 3 май 2001 г. „за принос в културата на Ловеч и България“.<ref>[http://www.lovech.bg/wps/portal/!ut/p/c5/04_SB8K8xLLM9MSSzPy8xBz9CP0os3gLby9PS09LYwODUEdzA09vQw_30BBzQ38DA6B8JE559yBzArqDk9L1w0F24lRlEWyIVx5sB0jeAAdwNND388jPTdUvyI2o8MwyUQQAeTfQmA!!/dl3/d3/L0lDU0lKSWdrbUEhIS9JRFJBQUlpQ2dBek15cXchLzRCRWo4bzBGbEdpdC1iWHBBRUEhLzdfOEtKSTlJOTMwR05JNzBJQ0FDMU83RzFHNDcvQ2NrQVAyOTk0MDAwMg!!/?WCM_PORTLET=PC_7_8KJI9I930GNI70ICAC1O7G1G47029582_WCM&WCM_GLOBAL_CONTEXT=/wps/wcm/connect/lovechmunicipality/home/honorary+citizens/pochetnigrajdani2 „Почетни граждани на Ловеч – II“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160216150040/http://www.lovech.bg/wps/portal/!ut/p/c5/04_SB8K8xLLM9MSSzPy8xBz9CP0os3gLby9PS09LYwODUEdzA09vQw_30BBzQ38DA6B8JE559yBzArqDk9L1w0F24lRlEWyIVx5sB0jeAAdwNND388jPTdUvyI2o8MwyUQQAeTfQmA!!/dl3/d3/L0lDU0lKSWdrbUEhIS9JRFJBQUlpQ2dBek15cXchLzRCRWo4bzBGbEdpdC1iWHBBRUEhLzdfOEtKSTlJOTMwR05JNzBJQ0FDMU83RzFHNDcvQ2NrQVAyOTk0MDAwMg!!/?WCM_PORTLET=PC_7_8KJI9I930GNI70ICAC1O7G1G47029582_WCM&WCM_GLOBAL_CONTEXT=%2Fwps%2Fwcm%2Fconnect%2Flovechmunicipality%2Fhome%2Fhonorary/wps/wcm/connect/lovechmunicipality/home/honorary+citizens%2Fpochetnigrajdani2/pochetnigrajdani2 |date=2016-02-16 }}, сайт на общинска администрация Ловеч.</ref><ref>Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Велико Търново, 2009, с. 55 – 56. ISBN 978-954-8259-84-2</ref>
 
== Източници ==
Ред 51:
 
{{Нормативен контрол}}
 
{{СОРТКАТ:Пипков, Любомир}}
[[Категория:Български композитори]]