Дело срещу лекарите: Разлика между версии

[[съдебно дело|Делото]] срещу лекарите се подготвя тайно още от лятото на [[1951]] г. То е замислено като обвинение срещу видни, приближени до [[Московски Кремъл|Кремъл]], лекари в престъпно лечение на съветските вождове. За съветските служби за държавна сигурност това не е първият случай: още през [[1937]] г., в [[процес срещу Бухарин|процеса срещу Бухарин]], подобни обвинения се отправят и към професор Д. Д. Плетньов, лекарите Л. Г. Левин, И. Н. Казаков ([[бесарабски българи]]н).

Делото на практика се подхранва от общата психоза на [[Йосиф Висарионович Сталин|Сталин]], от неговия страх от заговори, както и от подозрителността му към лекарите, особено при влошаваневлошаването на здравето му през 1953 г. Вероятно тази подозрителност се е дължала на факта, че "вождавождът" е вербувал лекари за наемни убийци, които са отстранявали жертвите му чрез отровни лекарства, както например случаят с [[Андрей Жданов]].

Арестите на видни лекари започват още през септември [[1952]] г. Отначало биват арестувани 37 лекари, но броят им бързо нараства на стотици. Част от тях биват изпратени в [[ГУЛАГ]] или екзекутирани. Следствието се провежда с жестоки побои върху подследствените и повдигане на най-страшни обвинения: ''„шпионски терористичен заговор и връзка с чуждестранни разузнавания“'', ''„американски наемници“'', ''„диверсанти в бели халати“'', ''„буржоазен национализъм“''. Последното обвинение е насочено срещу лекарите-[[евреи]]. Макар че отначало делото срещу лекарите не представлява акт на [[антисемитизъм]] – обвиняеми по него са и видни руски лекари –, в последствие то се разраства в такъв.

Сред главните обвиняеми по делото срещу лекарите са: театралният режисьор [[Соломон Михоелс]] (който умира при съмнителни обстоятелства още през [[1948]] г., наречен ''„известен еврейски буржоазен националист“''), д-р [[Борис Шимельович]] (бивш главен хирург на [[Червена армия|Червената армия]] и директор на известната [[Боткинска болница]]), Мирон Вовси (личен лекар на Сталин, брат на С. Михоелс), Яков Етингер (световноизвестен [[кардиология|кардиолог]]), Борис Коган ([[терапевт]]) и др.

На [[3 януари]] 1953 г. вестниците ''„[[Правда (вестник, КПСС)|Правда]]“'' и ''„[[Известия (руски вестник)|Известия]]“'' публикуват съобщение на [[ТАСС]] за ареста на ''„групата на лекарите-вредители“''. Последва инсценирана подписка под писмо, предназначено за в. ''„Правда“'', в което остро се осъжда заговорът на „буржоазните националисти“ и се изразява одобрение към действията на съветското правителство. Писмото е подписано от няколко десетки видни съветски евреи, сред които: [[Давид Ойстрах]], [[Самуил Маршак]], [[Лев Ландау]], [[Исак Дунаевски]]. [[Иля Еренбург]] отначало не подписва и събира смелост да изпрати писмо до Сталин, в което изтъква, че ''„няма еврейска нация“'' и че еврейският национализъм ''„неизбежно води до измяна на Родината“'', но че писмото в ''„Правда“'' можело да бъде изтълкувано опасно от ''„враговете на Родината“'', поради което той не можел сам да реши, дали да подпише, но ако ръководните другари решат, че подписът му е ''„желателен и полезен за защитата на Родината“'', той веднага щял да подпише. Накрая писмото с подписката не е публикувано, поради взрива от възмущение на западната общественост от делото срещу лекарите. Това е първият признак на разколебаване на съветското ръководство във връзка с делото. [[Алберт Айнщайн]], [[Уинстън Чърчил]] и други видни личности изпращат телеграми, в които отхвърлят обвиненията срещу лекарите и настояват за разследване.