Битката за овладяването на аварията, и предпазването от появата на втори взрив, който би залял цяла Европа с радиоактивен прах, така както е залят Припят, е струвала на СССР 18 милиарда тогавашни американски долара (приблизително 50 милиарда сегашни), изсипани за по-малко от 6 месеца. Това, комбинирано с последвалия срив на цените на нефта на международния пазар (цената пада на 1/3), създава сериозна дупка в бюджета и началото на тежка икономическа криза в СССР.
Над 600 000 запасняцизападняци, военни и граждани работят по затварянето на реактора и овладяването на всички заплахи (втори взрив, заразяването на [[Припят (река)|река Припят]], намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30-километровата зона, ограничаването на опасността радиацията да бъде разпространена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в опасната зона през първите 6 месеца. По време на работите по разчистването се използват дистанционно управляеми машини, които да преместват най-радиоактивните остатъци, но те започват да се повреждат поради тежките условия. Така най-радиоактивните материали биват изчиствани с лопати от [[чернобилски ликвидатори|чернобилските ликвидатори]] – военните части, които носят тежка защитна екипировка (наричани биороботи от военните). Тези войници могат да работят само по 40 секунди на покрива на централата, поради изключително високата радиация от парчетата изхвърлен графит. Въпреки че всеки войник е трябвало да изпълни тази роля само веднъж, много от тях я извършват по пет или шест пъти. Самият реактор е покрит с торби пясък, олово и [[борна киселина]], пуснати от вертолети. Голяма част от използваните превозни средства в овладяването все още стоят паркирани в поле близо до Чернобил.<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/shared/spl/hi/pop_ups/06/in_pictures_chernobyl0s_silent_graveyards_/html/1.stm Chernobyl's silent graveyards]</ref>
