Винишки теракотени икони: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Pages containing cite templates with deprecated parameters
Ред 44:
[[Файл:Bolgari sclavi teracota Vinitza FYROM.jpg|мини|350п|ляво|Откритите парчета от теракотената плочка с надпис „Bolgar“]]
[[Файл:BOLGAR icon Vinitza.jpg|мини|350п|ляво|Графична възстановка на теракотената плочка с надпис „Bolgar“ (Проф. Балабанов условно нарича изображението „Сблъсъкът на българите със славяните“)]]
Фрагметни от въпросната теракотена плочка са открити през 1989 г. от екипа на проф. Балабанов. Находката се съхранява в музея в [[Скопие]] и не е била излагана публично. Датирането на плочката хвърля нова светлина върху становището на историците за миграцията на пра-българитепрабългарите на територията на Балканския полуостров. По-широка публичност в [[България]] барелефът получава през януари 2014 г., когато научно-популярното „[[Списание 8]]“ посвещава водещата тема на брой 1 за годината на „теракотените икони“ намерени на Винишко кале. Откривателят ѝ проф. Балабанов я интерпретира като бойна сцена от битка между Куберовите българи и местните славянски племена, според него битката се е разиграла след неуспешната обсада на [[Солун]], когато като отмъщение войните на [[Кубер]] нападат някои [[крепост]]и и селища в земите на Северна [[Македония (област)|Македония]].<ref>K. Balabanov, Vinica fortress. Mythology, religion and history written with clay, p.273 – 309</ref>
 
Ако тази интерпретация е вярна, това би могло да е една от важните отправни точки в датирането на теракотените плочки намерени на Винишко кале. Но възниква въпросът с възможната подредба на фрагменти с други части от плочки или от тази същата композиция и интерпретацията на буквите SCL изписани върху една от тях. Възможно е изписаното да е съкращение на SCLAVIGI, зад което да се крие [[етноним]]а [[славяни]], но съкращението SC, което е ясно четимо може да е и означение за SCS (съкращение на SANCTUS), което е изписано на плочките с изображения на [[Свети Данаил]], [[Свети Тодор]] и [[Михаил (архангел)|Свети Архангел Михаил]] намерени също на Винишко кале.<ref>Х. Мелоски, op. cit., 179 – 186; N. Proeva, Inscriptions sur les plaques de terre cuite de Viničko Kale en Macédoine, Tranquillitas. Mélanges en l` honneur de Tram Tan Tihn, Québec 1993/94, p.497 – 506.</ref>
По-широка публичност в [[България]] барелефът получава през януари 2014 г., когато научно-популярното „[[Списание 8]]“ посвещава водещата тема на брой 1 за годината на „теракотените икони“ намерени на Винишко кале.
 
Доц. Гергана Кабакчиева ([[НАИМ]]) е съгласна с хипотезата, че плочката доказва разселването на Куберовите [[българи]] в земите на Югозападна [[България]] и Македония, но според нея също трябва да се направи внимателен анализ на мястото, където са открити плочките и да се изясни въпроса с контекста на епохата към която евентуално принадлежат.<ref> сп. Осем, бр.1, януари, 2014, стр.30 – 31</ref> Интерпретирането на тази теракотена плочка в историческия контекст, на който евентуално принадлежи, е проблематично. Липсват цялостни изследвания, а някои македонски археолози и историци (Елизабета Димитрова), упорито се опитват да докажат, че въпросният артефакт няма нищо общо с миграциите на старите българи на Балканите.<ref>сп. Осем, бр.1, януари, 2014, стр.30 – 31</ref>
Откривателят ѝ проф. Балабанов я интерпретира като бойна сцена от битка между Куберовите българи и местните славянски племена, според него битката се е разиграла след неуспешната обсада на [[Солун]], когато като отмъщение войните на [[Кубер]] нападат някои [[крепост]]и и селища в земите на Северна [[Македония (област)|Македония]].<ref>K. Balabanov, Vinica fortress. Mythology, religion and history written with clay, p.273 – 309</ref>
 
Плочката надпис Bolgar се пази в Скопие, в депата на Историческия музей. Факт е, че дори проф. Елизабета Димитрова, която преподава в Скопския университет, не е била допусната да разгледа и снима плочката, за която публикува научено изследване. Според Александър Мошев, правителството на [[Северна Македония]] е притеснено поради политически причини от находката, която е проблем за доктрината на македонизма, ето защо плочката въобще не е излагана на показ. Мошев споменава в свое интервю, че официалната позиция за въпросната находка от Виница на научните среди в Скопие е, че и дума не може да става това надписът на латински Bolgar да е свързан по някакъв начин с българите. Мошев твърди, че в Скопие силно се надяват да се намерят нови фрагменти от находката, които да покажат, че това е някакъв латински надпис с друг смисъл. Думата Bolgar според тях може да е начало на друга дума, но на латински няма дума, която да започва с Bolgar.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1211252 dariknews.bg – Надпис „Болгар“ на плочка от македонския град Виница отваря тема българин ли е Ахил; публикация и аудиозапис от 1 февруари 2014 г.; Автор: Йовка Йовчева]</ref>
Ако тази интерпретация е вярна, това би могло да е една от важните отправни точки в датирането на теракотените плочки намерени на Винишко кале. Но възниква въпросът с възможната подредба на фрагменти с други части от плочки или от тази същата композиция и интерпретацията на буквите SCL изписани върху една от тях.
 
Възможно е изписаното да е съкращение на SCLAVIGI, зад което да се крие [[етноним]]а [[славяни]], но съкращението SC, което е ясно четимо може да е и означение за SCS (съкращение на SANCTUS), което е изписано на плочките с изображения на [[Свети Данаил]], [[Свети Тодор]] и [[Михаил (архангел)|Свети Архангел Михаил]] намерени също на Винишко кале.<ref>Х. Мелоски, op. cit., 179 – 186; N. Proeva, Inscriptions sur les plaques de terre cuite de Viničko Kale en Macédoine, Tranquillitas. Mélanges en l` honneur de Tram Tan Tihn, Québec 1993/94, p.497 – 506.</ref>
 
Доц. Гергана Кабакчиева ([[НАИМ]]) е съгласна с хипотезата, че плочката доказва разселването на Куберовите [[българи]] в земите на Югозападна [[България]] и Македония, но според нея също трябва да се направи внимателен анализ на мястото, където са открити плочките и да се изясни въпроса с контекста на епохата към която евентуално принадлежат.<ref> сп. Осем, бр.1, януари, 2014, стр.30 – 31</ref>
 
Интерпретирането на тази теракотена плочка в историческия контекст, на който евентуално принадлежи, е проблематично. Липсват цялостни изследвания, а някои македонски археолози и историци (Елизабета Димитрова), упорито се опитват да докажат, че въпросният артефакт няма нищо общо с миграциите на старите българи на Балканите.<ref>сп. Осем, бр.1, януари, 2014, стр.30 – 31</ref>
 
Все още не може да се каже, защото става дума за част от изображение на конник и надпис. Можем да преподлагаме много неща – например, че е изобразен митичният прародител на българите. Но заедно със сведенията, че [[мирмидонци]]те са наречени по-късно българи, този надпис „болгар“ кара Балабанов да мисли, че плочките са правени за хора от трако-българска среда, които да бъдат въведени в [[християнство]]то, като им се показват познати образи.
 
Плочката надпис Bolgar се пази в Скопие, в депата на Историческия музей. Факт е, че дори проф. Елизабета Димитрова, която преподава в Скопския университет, не е била допусната да разгледа и снима плочката, за която публикува научено изследване.
 
Според Александър Мошев, правителството на [[Северна Македония]] е притеснено поради политически причини от находката, която е проблем за доктрината на македонизма, ето защо плочката въобще не е излагана на показ. Мошев споменава в свое интервю, че официалната позиция за въпросната находка от Виница на научните среди в Скопие е, че и дума не може да става това надписът на латински Bolgar да е свързан по някакъв начин с българите.
 
Мошев твърди, че в Скопие силно се надяват да се намерят нови фрагменти от находката, които да покажат, че това е някакъв латински надпис с друг смисъл. Думата Bolgar според тях може да е начало на друга дума, но на латински няма дума, която да започва с Bolgar.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1211252 dariknews.bg – Надпис „Болгар“ на плочка от македонския град Виница отваря тема българин ли е Ахил; публикация и аудиозапис от 1 февруари 2014 г.; Автор: Йовка Йовчева]</ref>
 
== Хипотези и спекулации ==