|
Специализира и получава допълнителна квалификация на различни форуми и в различни институции в [[Германия]], [[Франция]], [[Великобритания]] и [[САЩ|Съединените американски щати]] (1996 – 2003).
Има много театрални постановки, филми и др. като актьор и режисьор.<references />
[[Файл:SarDrama Урод репетиции 01.JPG|мини|дясно|Репетиция на спектакъла „Изрод“ в Драматичен театър Саратов. От ляво надясно: Владимир Назаров, Явор Гърдев и Игор Баголей]]
* 1994 – „Две кратки пиеси за края“ по [[Фьодор Достоевски]] и [[Людмила Петрушевска]] (Драматичен театър – Димитровград) /съвместно с Недялко Делчев/
* 1994 – „Частите на нощта“ от [[Георги Тенев (писател)|Георги Тенев]] (Драматичен театър – Сливен)
* 1995 – „Слугините“ от [[Жан Жоне]] (Драматичен театър – Хасково и Драматичен театър – Димитровград, копродукция)
* 1995 – „Походът“ от Георги Тенев (Драматичен театър – Ловеч)
* 1996 – „Таня-Таня“ от [[Оля Мухина]] (Малък градски театър зад канала, София)
* 1997 – „Сънят на Одисей“ по [[Хайнер Мюлер]], [[Йосиф Бродски]], Георги Тенев и [[Кирил Мерджански]] (Театрална работилница „Сфумато“)
* 1999 – „Квартет“ по Хайнер Мюлер & Сие (Театрална работилница „Сфумато“)
* 1999 – „Руска народна поща“ от [[Олег Богаев]], (Театър Българска армия / сцена Максим, София)<ref>[[Виолета Дечева]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/3243 „Отворената поща“], рец. във в. „Култура“, бр. 45 (2105), 12 ноември 1999 г.</ref>
* 2000 – „Верона“ от [[Алексей Шипенко]] (Народен театър „Иван Вазов“, София)<ref>Виолета Дечева, [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/4608 „Веронци“], рец. във в. „Култура“, бр. 40 (2151), 13 октомври 2000 г.</ref>
* 2000 – „Носферату, този отвътре“ по Давид Льо Бретон (Theatre du Plessis-les-Tours / Companie JMCL, Tours, France – като Parcours de Creation)
* 2001 – „Bastard“ по текстове на [[Шекспир]], [[Дюренмат]], Адсон де Мутие-ан-Дер (Драматичен Театър – Варна в пространството на Изба „Димят“, Варна)<ref>[[Георги Каприев]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/5839 „''Bastard'' - ein Meisterwerk“], рец. във в. „Култура“, бр. 31 (2192), 14 септември 2001 г.</ref><ref>Жоро Тошев, [http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2001/06/07/24461_iavor_gurdev_razigra_politicheska_drama_12_metra_pod/ „Явор Гърдев разигра политическа драма 12 метра под земята“], рец. във в. „Дневник“, 7 юни 2001 г.</ref>
* 2002 – „Пентезилея“ по [[Хайнрих фон Клайст]] (Schloss Trebnitz – Бранденбург, Германия – в рамките на Международен театрален уъркшоп)
* 2002 – „Във въздуха“ от Алексей Шипенко (Драматично-куклен театър – [[Хасково]])<ref>Виолета Дечева, [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/7993 „Шипенко без вълшебната лампа“], рец. във в. „Култура“, бр. 9 (2264), 28 февруари 2003 г.</ref>
* 2003 – „Марат/Сад“ по [[Петер Вайс]] (Triumviratus Art Group, Асоциация THEOREM, Hebbel Theater – Берлин, „La Rose des Vents“ – Scene Nationale de Villeneuve d’Ascq – Франция, Stadsschouwburg Utrecht – Холандия, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, Варна)
* 2003 – „Живот х 3“ от [[Ясмина Реза]] ([[Театър 199]], София)<ref>Виолета Дечева, [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/8839 „Рецензия х 3“], рец. във в. „Култура“, бр. 37 (2292), 10 октомври 2003 г.</ref>
* 2004 – „Пухеният“ от [[Мартин Макдона]] (Драматичен театър – Варна)<ref>Атанас Атанасов, [http://liternet.bg/publish14/at_atanasov/puheniat.htm „Пухеният“ - бодлива приказка за възрастни“], рец. в електронно списание ''LiterNet'', 26.05.2005, № 5 (66).</ref>
* 2004 – „Пир по време на чума“ от [[Александър Пушкин]] (Schloss Trebnitz – Brandenburg, Germany – в рамките на Международен театрален уъркшоп)
* 2004 – „Бурята“ от [[Уилям Шекспир]] (Държавен театър Адана, Турция)
* 2005 – „Пиеса за бебето“ от [[Едуард Олби]] ([[Театър 199]], София)<ref>Виолета Дечева, [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2387/teatre.htm „Глътка чист дискомфорт“], рец. във в. „Култура“, бр. 37, 28 октомври 2005 г.</ref><ref>Елена Кръстева, [https://web.archive.org/web/20131021231806/http://www.monitor.bg/article?id=57973 „Психотрилър с бебе в Театър 199“], рец. във в. „Монитор“, 22 октомври 2005 г.</ref>
* 2006 – „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, сценография и костюми [[Никола Тороманов]] (Народен театър „Иван Вазов“, София)<ref>Виолета Дечева, [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/11583 „Държавата ''Лир''“], рец. във в. „Култура“, бр. 11 (2406), 23 март 2006 г.</ref>
* 2006 – „Куцулан, или Вълча Богородица“ от [[Константин Илиев (драматург)|Константин Илиев]] (Пърформанс в Panta Theatre, Caen, France – в рамките на Международен театрален уъркшоп)
* 2006 – „Крум“ от [[Ханох Левин]], сценография и костюми Никола Тороманов (Драматичен театър Варна)<ref>Виолета Дечева, [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/12265 „Вече е много“], рец. във в. „Култура“, бр. 38 (2432), 2 ноември 2006 г.</ref>
* 2007 – „Старицата от Калкута“ от Ханох Левин ([[Театър 199]], София)<ref>Камелия Спасова [http://dualis.wordpress.com/2010/08/22/камелия-спасова-явор-гърдев-старицат/ „Черни залпове от Калкута“], рец. в списание „Алтера“, бр. 12, декември 2007 г.</ref><ref>Виолета Дечева, [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/12637 „Каква ѝ е на старицата от Калкута политическата коректност?“], рец. във в. „Култура“, бр. 7 (2446), 23 февруари 2007 г.</ref><ref>Анелия Янева, [http://www.capital.bg/light/revju/teatur/2007/02/16/312491_four_men_show/ „Four men show“], рец. във в. „Капитал“, 16 февруари 2007 г.</ref>
* 2008 – „Валентинов ден“ от [[Иван Вирипаев]], сценография Никола Тороманов (МГТ „Зад канала“)<ref>Ирина Гигова, [https://web.archive.org/web/20131023061610/http://novinar.bg/news/valentinov-den-ili-liubovta-kato-razgovor-prodalzhavasht-tcial-zhivot_MjYwMjs2Nw==.html „Валентинов ден“, или любовта като разговор, продължаващ цял живот“], рец. във в. „Новинар“, 19 март 2008 г.</ref><ref>Анелия Янева, [http://www.capital.bg/light/revju/teatur/2008/03/26/476168_kogato_valentin_ne_sreshtna_valentina/ „Театър Когато Валентин не срещна Валентина“], рец. във в. „Капитал“, 26 март 2008 г.</ref><ref>Виолета Дечева, [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/14082 „Надуваемият образ на любовта“], рец. във в. „Култура“, бр. 13 (2496), 5 април 2008 г.</ref>
* 2008 – „Калигула“ от [[Албер Камю]], сценография и костюми Никола Тороманов (Драматичен Театър – Варна)<ref>Ирина Гигова, [https://web.archive.org/web/20131021204234/http://novinar.bg/news/kaligula-ili-vlastta-na-omerzenite-poeti_Mjg3Mjs2NQ==.html „Калигула“, или властта на омерзените поети“], рец. във в. „Новинар“, 11 февруари 2009 г.</ref><ref>Албена Атанасова, [https://archive.is/truK6 „Гол Калигула танцува в София“], рец. във в. „Стандарт“, 11 февруари 2009 г.</ref><ref>Елица Матеева, [https://archive.is/Gf9XM „Калигула“ на Явор Гърдев“], рец. в електронното списание „Public Republic“, 16 декември 2008 г.</ref><ref>Асен Терзиев, [http://www.capital.bg/vestnikut/kapital_light/sedmicata/2009/01/28/622673_ekzistencialen_punk/ „Екзистенциален пънк“], рец. във в. „Капитал“, 28 януари 2009 г.</ref><ref>Никола Вандов, [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/15161 „Чистото зло“], рец. във в. „Култура“, бр. 3 (2530), 23 януари 2009 г.</ref><ref>Аве Иванова, [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/15278 „За избора. И дързостта“], рец. във в. „Култура“, бр. 7 (2534), 20 февруари 2009 г.</ref>
* 2009 – „Козата, или коя е Силвия“ от Едуард Олби, сценография Никола Тороманов (Народен театър „Иван Вазов“, София)<ref>Асен Терзиев, [http://www.capital.bg/light/revju/teatur/2009/10/22/803572_piesata_subitie/ „Пиесата събитие“], рец. във в. „Капитал“, 22 октомври 2009 г.</ref><ref>Виолета Дечева, [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/16143 „Нормата или къде минава границата?“], рец. във в. „Култура“, бр. 36 (2563), 22 октомври 2009 г.</ref><ref>Мариана Първанова, [https://web.archive.org/web/20131021203810/http://www.monitor.bg/article?id=217763 „Козя трагедия“], рец. във в. „Монитор“, 15 октомври 2009 г.</ref>
* 2010 – „Методът Грьонхолм“ от [[Жорди Галсеран]], сценография Никола Тороманов (Театър на нациите, Москва, РФ)
* 2011 – „Убиецът Джо“ от [[Трейси Летс]], сценография Никола Тороманов (Театър на нациите, Москва, РФ)
* 2011 – „Ръкомахане в Спокан“ от Мартин Макдона, сценография [[Даниела Олег Ляхова]] (Народен театър „Иван Вазов“, София)<ref>Елена Пенева, [http://www.capital.bg/light/dnes_ot_light/2011/10/20/1182499_rukomahane_v_spokan/ „Ръкомахане в Спокан“], рец. във в. „Капитал“, 20 октомври 2011 г.</ref>
* 2011 – „Грозният“ от Мариус фон Майенбург, сценография Венелин Шурелов (Саратовски държавен академичен театър „И.А. Слонов“, Саратов, РФ)
* 2011 – „Пухеният“ от Мартин Макдона ([[Театър 199]])<ref>Лора Трайкова, [http://www.teatri.bg/Strashna-prikazka-za-golemi-bez-hepi-end-r814.html „Страшна приказка за големи без хепи енд“], рец. на сайта Teatri.bg, 15 декември 2012 г.</ref><ref>[http://duma.bg/node/21879 „Пухеният“ е нашият свят сега“], рец. във в. „Дума“, бр. 141, 22 октомври 2011 г.</ref>
* 2012 – „Нощна пеперуда“ от Пьотър Гладилин, сценография и костюми Даниела Олег Ляхова ([[Народен театър „Иван Вазов“]], София)<ref>Мариана Първанова, [https://web.archive.org/web/20131021203952/http://www.monitor.bg/article?id=330062 „Билалов танцува балет в „Нощна пеперуда“], рец. във в. „Монитор“, 13 март 2012 г.</ref><ref>Елена Пенева, [http://www.capital.bg/light/revju/teatur/2012/05/03/1819490_efektut_na_peperudata/ „Ефектът на пеперудата“], рец. във в. „Капитал“, 3 май 2012 г.</ref>
* 2012 – „Хамлет“ от Уилям Шекспир, сценография и костюми Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов (Народен театър „Иван Вазов“, София)<ref>Виолета Дечева, [http://newspaper.kultura.bg/bg/print_article/view/20258 „Странникът“], рец. във в. „Култура“, бр. 38 (2700), 9 ноември 2012 г.</ref><ref>Виолета Цветкова, [https://web.archive.org/web/20131021222754/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1617240 „Случаят „Хамлет“ и недоразуменията от софийския Бродуей“], рец. във в. „Труд“, 2 ноември 2012 г.</ref><ref>Лора Трайкова, [http://www.teatri.bg/Triumfalen-Hamlet-%96-tolkova-poznat-i-tolkova-nov-r900.html „Триумфален „Хамлет“ – толкова познат и толкова нов“], рец. на сайта Teatri.bg, 2 ноември 2012 г.</ref>
* 2013 – „Почти представление“ от Итън Коен ([[Младежки театър „Николай Бинев“]] и Bright Light Entertainment, София)<ref>Дилиян Манолов, [http://www.webcafe.bg/id_482839294_Kulturata_vi_neshto_ne_ya_biva „Културата ви нещо не я бива“], рец. на сайта Webcafe.bg, 13.08.2013 г.</ref>
* 2014 – „Жана“ от Ярослава Пулинович, сценография и костюми Татяна Димова (Народен театър „Иван Вазов“, София)
* 2015 – „Квартет – Опасни връзки след края на света“ по Хайнер Мюлер (Спектакъл-филм, Национален дворец на културата, София)
* 2015 – „Чайка“ от Антон Павлович Чехов, сценография Никола Тороманов, костюми Свила Величкова (Театър Азарян, Национален дворец на културата, София)
* 2017 – „Пияните“ от [[Иван Вирипаев]], сценография Никола Тороманов, костюми Свила Величкова (МГТ „Зад канала“)
* 2017 – „Чамкория“ по едноименния роман на [[Милен Русков]], сценография и костюми Светослав Кокалов ([[Театър 199]], София)
* 2018 – „Копой“ от Антъни Шафър, сценография Екатерина Джагарова, костюми Галя Солодовникова (Театър на нациите, Москва, РФ)
* 2018 – „Драконът“ от Евгений Шварц, сценография и костюми Свила Величкова, ТМПЦ / Драматичен Театър „Стоян Бъчваров“, Варна
* 2018 – „Наблюдателите“ (хипотеза за отвъдното) от Константин Илиев, сценография Никола Тороманов, костюми Свила Величкова, (Народен театър „Иван Вазов“, София)
* 2019 – „Празникът“ от Томас Винтерберг, Могенс Руков, Бо Хансен и Дейвид Елдридж, художници Свила Величкова и Елица Рангелова (Малък Градски Театър Зад Канала, София)
* 2019 – „Палачи“ от Мартин Макдона, сценография Никола Тороманов, костюмография Свила Величкова (Македонски Народен Театър, Скопие, Северна Македония)
* 2020 – „Завръщане у дома“ от Харолд Пинтър, художници Свила Величкова и Ванина Цандева (Малък Градски Театър Зад Канала, София)
*2020 – „Унизените .Беларус“ от Андрей Курейчик, театрален видео-спектакъл (Драматично-куклен театър „Иван Радоев", Плевен)
== Оперни постановки () ==
* 2015 – Лястовицата („La Rondine“) от Джакомо Пучини, (Лятна академия на изкуствата, Созопол и Фондация „Дарина Такова“, София)
== Театрални постановки (Актьор) ==
* 1983 – Хъкълбери Фин и Том Сойер в „Том Сойер“ по Марк Твен, постановка Богдан Красински (ЦДП, София)
* 1984 – Козелът в „Жълтото око“ от Никола Русев, постановка Нина Светославова (ЦДП, София)
* 1985 – Художникът Абенито и Втори Гражданин в „Джелсомино в страната на лъжците“ по Джани Родари, постановка Николай Априлов (ЦДП, София)
* 1986 – Клоунът Бони в „Смях в цирка“, постановка Николай Априлов (ЦДП, София)
* 1987 – Първото Пате в „Анини приказки“ от Стефан Цанев, постановка Николай Априлов (ЦДП, София)
* 1988 – Пейко и Кочо в „Голямото имане“ от Панчо Панчев, постановка Николай Априлов (ЦДП, София)
* 1992 – Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Пиер дьо Бомарше, постановка Никола Петков (Театър-студия „Студентина“)
* 1993 – Леонс в „Леонс и Лена“ от Георг Бюхнер, постановка Галин Стоев (Театър-студия „Студентина“)
* 1997 – Герман в „Апокриф“ – авторски спектакъл на [[Маргарита Младенова]] и [[Иван Добчев]] (ТР „Сфумато“ / Фестивал „Passages“'97, Нанси, Франция – копродукция)
* 1999 – Младият Батай в „История на окото“ по [[Жорж Батай]], постановка на [[Иван Станев]] (Фестивал „Passages“'99, Нанси, Франция / 'Концепция за театър', София – копродукция)
== Филми, телевизионни постановки, новели и сериали (Актьор) ==
* 1983 – Емил Космоса в „До всички“ от Драган Марамски (Телевизионна новела, Българска телевизия, БТ)
* 1984 – Момчето в „Дядо, Баба, Питка и Внучета“ (Телевизионен филм, Българска телевизия, БТ)
* 1987 – Момчето в „Хвърчилото“ от Рада Москова (Двусериен телевизионен филм, Българска телевизия, БТ)
* 1988 – Готфрид Клепербайн в „Малки приключения“ по повестта „Антон и Точица“ от Ерих Кестнер (Детски телевизионен сериал, Българска Телевизия, БТ)
* 1989 – Джошуа Мюлер в „Нощна стража“ от Лилиан Хелман (Телевизионна постановка в две части, Българска телевизия, БТ)
* 2019 – Русинов в „Денят на бащата“, режисьор Павел Г. Веснаков (Шестсериен игрален филм, БНТ & Агитпроп)
== Телевизия и радио (Водещ) ==
* 1989 – 1991 – Водещ на младежкото радиопредаване „Юноша“ (Българско Радио, БР)
* 1988 – Водещ на тв-предаването за средношколци „Час по всичко“ (Българска Телевизия, БТ)
* 1987 – Водещ на детското радиоутро „Пъстра въртележека“ (Българско Радио, БР)
* 1984 – 1988 – Водещ на детското тв-предаване „Пионерия“ (Българска Телевизия, БТ)
== Видеопроекти (Автор) ==
* 1998 – „Болеро на самотата“ или „Разколников-обсесия“ (Akademie Schloss Solitude, Щутгарт, Германия)
* 2000 – Bedspotting (Triumviratus Art Group, Pro Helvetia, Companie JMCL, Tours, France)
* 2002 – „О, мой роден дом“ или „Discovery Channel Redone“ (Triumviratus Art Group, Явор Гърдев, Калин Николов)
*2020 – „Унизените. Беларус“ от Андрей Курейчик, видео-спектакъл (Драматично-куклен театър „Иван Радоев", Плевен)
== Радиопроекти (Автор и Режисьор) ==
* 1999 – „Атолът“ съвместно с Асен Аврамов и Георги Тенев (Българско национално радио, Triumviratus Art Group и Ars Digital, копродукция) Grand Prix Europe – Berlin ’99 за „най-добра европейска радиодрама“
* 2001 – „Цитаделата“ съвместно с Асен Аврамов и Георги Тенев (Българско национално радио, Triumviratus Art Group и Ars Digital, копродукция)
* 2003 – „Вратата на Европа“ – съвместно с Даниел Ведел и Ведрана Върховник (Копродукция на Датското радио, Хърватското радио и Българското национално радио)
* 2005 – „D.J." режисьорски радиопроект по едноименната пиеса на [[Георги Господинов]]
== Радиопроекти (Актьор) ==
* 2001 – Гласът на рекламиста в „Цитаделата“ (Българско национално радио, Triumviratus Art Group и Ars Digital, копродукция)
* 2014 – Комендантът на Софийското летище в „Летяща помощ“ от Ангел Каралийчев и Матвей Вълев (Българско национално радио)
== Концептуални проекти, пърформанси и перформативни акции ==
* 1994 – „Вход в нощта“ – пърформанс на покрива на Драматичен театър – Сливен
* 1996 – „Пoгребението на тигъра“ – пърформанс на покрива на Драматичен театър – Сливен
* 1998 – „Doppelmond oder Ihre Sprache im Koerper Unserer Sprache“, Щутгарт (литературен видео-пърформанс съвместно с писателите [[Дубравка Угрешич]] и Георги Тенев)
*2002 – „Кошмарът на Майкъл Джексън“ – фото и видео-пърформанс, Списание „Едно", София
*2002 – „Дунавски игри" – концептуален пърформанс-мистификация, Списание "Едно", София
*2005 – „Визуална полиция“ – видео-пърформанс-мистификация:
** АТА – Институт за съвременно изкуство, София – 2005
** Wuertenbergische Kunstverein, Щутгарт – 2006
** Kunsthaus Dresden, Дрезден – 2006
** Schauspielhaus Hanover, Хановер – 2006
** Deutsches Schauspielhaus, Хамбург – 2006
* 2006 – „Партиен дом“ – литературен видео-пърформанс по едноименния роман на Георги Тенев
== Драматургия (Автор) ==
* 2005 – „Нощен труд“ – миниатюра (Преведена и публикувана на английски и на немски език в сборника „Leap into the City“ от DuMont Literatur und Kunst Verlag 2006.)
== Образователна дейност (Преподавател) ==
* 1999 – Международен театрален уъркшоп в Duke University – ‘Chekhov’s Seagull’ и в University of Chapel Hill, USA, Duke Center for International Studies, Chapel Hill Slavic Department, Duke Drama Department / Fall ‘99
* 2000 – Лекции и Parcours de creation et stage formation avec des comediens de Region Centre, Theatre du Plessis-les-Tours, Companie Jose Manuel Cano Lopez, Tours, Франция / ‘Nosferatu’
* 2002 – Международен театрален уъркшоп в Schloss Trebnitz – [[Бранденбург]], Германия – „Penthesilea“ – Performing Heinrich von Kleist.
* 2004 – Международен театрален уъркшоп в Schloss Trebnitz – Бранденбург, Германия – „Mozart, Don Juan, Puschkin und Ich“ – Performing Alexander Pushkin.
* 2006 – Международен театрален уършоп в Theatre Ephemeride, Val de Reuil – Normandy, Франция – „Declaration d’amour“ d’apres A.P. Chekhov
* 2008 – Territoria, Фестивал за съвременно изкуство, Майсторски клас на Явор Гърдев, Москва Русия
* 2015 – Mонтфиз Арт Фест – Клас по актьорско майсторство на Явор Гърдев, Велинград
* 2015 – Лятна академия на изкуствата – Клас по актьорско майсторство на Явор Гърдев по произведения на [[Даниил Хармс]], Созопол
* 2017 – Mайсторсkи клас по кино и театрална режисура на Явор Гърдев в Мастерская индивидуальной режиссуры МИР-5, Москва, Руска федерация
* 2017 – Лекция в „Лаборатория за изследване на действителността ХОД 17“ за документален театър (съвместно с Жана Рашева и Георги Тенев)
* 2018 – Водещ на „Лаборатория за писане на пиеси“ с номинираните участници в „Конкурс за нова пиеса“ на [[Нов български университет]]
* 2018 – Преподавател и докторант в Нов български университет, Професионално направление „Театрално и филмово изкуство“
* 2020 – Преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, Магистърска програма „Режисура в сценичните изкуства“
== Отличия и награди ==
* 1991 – Награда на [[Министерството на образованието]] на Република България и прием по заслуги в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за победата в Националната олимпиада по литература.
* 1991 – Награда на Министерството на образованието на Република България и Медал на Българското философско дружество за победата в Националната олимпиада по философия.
* 1997 – Награда за най-добра режисура на Театралния фестивал в Благоевград – „Таня-Таня“.
* 1997 – Награда на САБ за най-добра режисура за сезон 1996/97 – „Таня-Таня“.
* 1999 – Награда за най-добра режисура на Театралния фестивал в Благоевград – „Квартет“.
* 1999 – Награда за най-добра режисура на Фестивала на камерните форми във Враца – „Квартет“.
* 1999 – Награда BERLINER GRAND PRIX EUROPE за най-добра европейска радиодрама за „Атолът“ на Радио-телевизионния фестивал „Prix Europa“ в Берлин, Германия.
* 2002 – Награда „Икар“ на САБ за най-добра режисура за сезон 2001/02 – „Bastard“.
* 2002 – Награда „Аскеер“ за най-добра режисура за сезон 2001/02 – „Bastard“.
* 2002 – Награда „Аскеер“ за най-добро представление за сезон 2001/02 – „Bastard“.
* 2004 – Награда на Столична община за ярък принос в областта на културата и изкуствата – за режисурата на спектакъла „Живот X 3“.
* 2005 – Награда за най-добра режисура на Фестивала на камерните форми във Враца – „Пухеният“.
* 2005 – Награда за най-добро представление на Фестивала на камерните форми във Враца – „Пухеният“.
* 2005 – Награда Златно перо на Радио FM Класик, Столична община и Министерството на културата на Република България за принос към българската култура.
* 2005 – Медал на Министерството на културата и туризма на Република Турция. По повод селекцията и успешното турне на спектакъла „Бурята“ във Франция.
* 2006 – Награда „Икар“ на САБ за най-добра режисура за сезон 2005/06 – „Пиесата за бебето“.
* 2006 – Награда „Аскеер“ за най-добро представление за сезон 2005/06 – „Крал Лир“.
* 2006 – Награда Златен век на Министерството на културата на Република България за принос към българското изкуство и култура.
* 2006 – Награда Театрална личност на годината на Обществото на независимите театрални критици за режисурата на спектаклите „Крал Лир“ и „Крум“.
* 2008 – 30-и Mосковски МКФ – Награда на Асоциацията на филмовите клубове – „Дзифт“
* 2008 – 30-и Mосковски МКФ – „Сребърен св. Георгий“ за най-добър режисьор в основното състезание – „Дзифт“
* 2008 – 33-ти МТВФ „Златна Ракла“ – „Галя Бъчварова“ награда за режисьорско постижение – „Дзифт“
* 2008 – 33-ти МТВФ „Златна Ракла“ – „Academica 21“ награда за режисьорско постижение – „Дзифт“
* 2008 – 33-ти МТВФ „Златна Ракла“ – Специалната награда на журито – „Дзифт“
* 2008 – 28-и Фестивал „Златна Роза“ – Специалната награда на критиката – „Дзифт“
* 2008 – 28-и Фестивал „Златна Роза“ – Голямата награда за най-добър филм – „Дзифт“
* 2009 – 13-и Международен София Филм Фест – Kodak Award for Best Bulgarian Feature Film – „Дзифт“
* 2009 – 13-и Международен София Филм Фест – Специална награда на международното жури – „Дзифт“
* 2009 – 14-и МКФ Вилнюс (Литва) – Награда за най-добра режисура – „Дзифт“
* 2009 – 9-и Фестивал goEast Висбаден (Германия) – Special Mention Director’s Achievement – „Дзифт“
* 2009 – 16-и МКФ Палич (Сърбия) – International Critics’ Jury Award – „Дзифт“
* 2009 – Награди на НФЦ & СБФД – Награда за най-добър филм – „Дзифт“
* 2009 – МКФ Салерно (Италия) – Награда „Тоно“ – за „Дзифт“
* 2009 – Награда на Обществото на Независимите театрални критици за „Козата или Коя е Силвия?“
* 2010 – Театрална награда на вестник „MK“ за „Методът Грьонхолм“, Москва, Русия
* 2011 – Варненска театрална награда „Златна Маска“
* 2012 – Награда „Аскеер“ за най-добра режисура за сезон 2011/12 – „Нощна пеперуда“ и „Ръкомахане в Спокан“
* 2012 – Награда „Аскеер“ за най-добро представление за сезон 2011/12 – „Нощна пеперуда“
* 2013 – Награда „Икар“ на САБ за най-добра режисура за сезон 2012/13 – „Хамлет“<ref>[http://duma.bg/node/51427 „Пет икара за „Хамлет“ на Явор Гърдев“], в. „Дума“, бр. 74, 29 март 2013 г.</ref><ref>Мариана Първанова, [https://web.archive.org/web/20131021204452/http://www.monitor.bg/article?id=378682 „Хамлет“ обра Икарите“], в. „Монитор“, 29 март 2013 г.</ref>
* 2013 – Награда „Аскеер“ за най-добро представление за сезон 2012/13 – „Хамлет“<ref>[http://newspaper.kultura.bg/bg/print_article/view/21007 „Аскеер 2013: награди“], в. „Култура“, бр. 20 (2726), 31 май 2013 г.</ref><ref>[http://duma.bg/node/55073 „Хамлет“ на Явор Гърдев получи четири аскеера“], в. „Дума“, бр. 119, 27 май 2013 г.</ref>
* 2013 – Награда „Аскеер“ за най-добра режисура за сезон 2012/13 – „Хамлет“
* 2014 – Награда „Златен Арлекин“ за най-добра режисура, най-добро представление и най-високи актьорски постижения – „Грозният“
* 2016 – Награда „Икар“ на САБ за най-добра режисура за сезон 2015/16 – „Квартет – Опасни връзки след края на света“ и „Чайка“
* 2018 – Награда за най-добра режисура на Националния фестивал на малките театрални форми във Враца за спектакъла „Чамкория“
* 2018 – Награда „Икар“ за най-добро представление за сезон 2017/18<ref>[http://m.btvnovinite.bg/video/bulgaria/sajuzat-na-artistite-vrachva-nagradite-ikar.html Отличие за спектакъла „Пияните“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> – „Пияните“
* 2018 – Награда „Златен Кукерикон“ за най-добра комедия за спектакъла „Чамкория“
* 2020 – Награда „Икар“ на САБ за най-добро представление за сезон 2019/20 – „Празникът“
* 2020 – Културно събитие на 2020-та година – представлението „Завръщане у дома“. Победителят е определен с публично гласуване в онлайн анкета на електронното издание „Площад Славейков“.
== Членство в организации ==
* 1994 – Съосновател и член (съвместно с писателя Георги Тенев и художника Никола Тороманов) на Triumviratus Art Group (t.a.g.)
* 2001 – Съосновател и член на Българската асоциация на режисьорите в театъра (Б.А.Р.Т)
* 2009 – Член на Европейската филмова академия, Берлин, Германия
* 2011 – Асоцииран режисьор в Drama League, Ню Йорк, САЩ
* 2011 – Основател на Compania Ecstatica
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
| 