|
[[Татяна Лолова]] споделя пред репортери на поклонението: {{quote|За мен тя ще е жива, докато дишам. Защото съм започнала на 22 години с нея, когато основахме Сатиричния театър. Преди това я познавах като актриса от Народния театър. Тя е най-жизненият човек, обичащ живота, щура, интелигентна... Не можем да сме вечни, но тя ще живее, докато има хора, които да я помнят, независимо дали я познават лично, или от екрана, ако щете дори от вашите рубрики, които умеят да поддържат и ценят паметта.<ref>[http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/110409-Balgariya-skarbi-za-Stoyanka-Mutafova България скърби за Стоянка Мутафова] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191223183654/http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/110409-Balgariya-skarbi-za-Stoyanka-Mutafova |date=2019-12-23 }}, kanal3.bg; accessed December 23, 2019.</ref>}}
*
== Филмография ==
{| class="wikitable"
|- "/
! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля
|-
| 2011 – 2018 ||[[Столичани в повече]] || 156 || || баба Марийка Чеканова
|-
| 2010 || [[Ако някой те обича]] || || || бабата на Нора
|-
| 2003 || [[Вчерашни целувки]] || || || София
|-
| 2007 || [[Ваканцията на Лили]] || 6 || || ясновидката Стояна
|-
| 2002 || [[Рапсодия в бяло]] || || || старица в старчески дом
|-
| 1999 || [[Стъклени топчета (филм)|Стъклени топчета]] || || || майка на Албена
|-
| 1999 || [[Големите игри]] || 10 || || Иванка Иванова,<br> бабата на Мони
|-
| 1993 || [[Пантуди]] || || ||
|-
| 1986 || [[Земляци-веселяци]] || || ||
|-
| 1984 || [[Наследницата (филм, 1984)|Наследницата]] || || || Велика Самсарова
|-
| 1984 || [[Бронзовият ключ]] || || || Самсарова
|-
| 1983 || [[Баш майсторът началник|Баш майсторът н-к!]] || || || Куна
|-
| 1985 || [[Златно сърце (филм)|Златно сърце]] || 3 || || баба Пембиша
|-
| 1980 || [[Патиланско царство]] || 20 || || баба Цоцолана
|-
| 1979 || [[Дулцинея Бистроева]] || || || снобката
|-
| 1978 || [[Федерация на династронавтите]] || 3 || || леля Гица
|-
| 1978 || [[Топло]] || || || съдията
|-
| 1977 || [[Нечиста сила]] || 3 || || врачката Марта
|-
| 1977 || [[Темната кория]] || || || Калудка
|-
| 1974 || [[Нако, Дако, Цако]] || 3 || || готвачката Мария ''във 2-ра серия: „[[Нако, Дако и Цако - шофьори|Шофьори]]“''
|-
| 1973 || [[Бягство в Ропотамо]] || || || циганката
|-
| 1970 || [[Кит (филм)|Кит]] || || || баба Стойна
|-
| 1970 || [[Езоп (филм)|Езоп]] || || България / Чехословакия || Касандра
|-
| 1969 || [[Любовницата на Граминя]] (''L'amante di Gramigna'')|| || Италия / България || сватовница
|-
| 1968 || [[Бялата стая]] || || || майката на Рина
|-
| 1967 || [[Привързаният балон]] || || || фотографираната
|-
| 1966 || [[Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров]] || || || съпругата на Локум Шекеров
|-
| 1962 || [[Двама под небето]] || || || будкаджийката
|-
| 1962 || [[Специалист по всичко]] || || || фризьорката
|-
| 1958 || [[Любимец 13|Любимец №13]] || || || Филева, касиер в ДП. „Витоша“
|-
| 1956 || [[Точка първа]] || || ||
|}
== Роли в театъра ==
=== Народен театър „Иван Вазов“, гр. София<ref>[http://nationaltheatre.bg/images/files/pdf/Letopis.pdf Гърчев, Иван, Снежанка Гълъбова, Никола Вандов, Антония Каракостова. Народен театър „Иван Вазов“: летопис януари 1904 – юли 2004. София: Издателство „Валентин Траянов“, 2004] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171107062220/http://nationaltheatre.bg/images/files/pdf/Letopis.pdf |date=2017-11-07 }}, с. 409 – 453.</ref> ===
* „Брониран влак 14 – 69“ (от [[Всеволод Иванов]], реж. [[Боян Дановски]]) – Варя (сезон 1949/1950)
* „Дама в легацията“ (от братя Тур (Леонид Тубелски и Пьотър Рижей), реж. [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]]) – дама от легацията (1949/1950)
* „В навечерието“ (от [[Камен Зидаров]] по едноименния роман на [[Иван Тургенев]], реж. [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]]) – Зоя Никитишна Мюлер (1951/1952; 1953/1954; 1954/1955) – дебют на актрисата на сцената на Народния театър
* „Дванайсета нощ“ (от [[Уилям Шекспир]], реж. [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]]) – Мария (сезон 1951/1952)
* „Южно от 38 паралел“ (от Тхай Дян Чун, реж. [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]]) – жена (1951/1952)
* „Три сестри“ (от [[Антон Чехов]], реж. [[Николай Масалитинов]]) – Наташа (1953/1954; 1955/1956)
* „Големанов“ (от [[Ст. Л. Костов]], реж. [[Моис Бениеш]]) – Драгиева (1953/1954; 1954/1955; 1957/1958); Петранова (1954/1955)
* „Търси се Шекспир“ (от [[Хайнар Кипхард]], реж. [[Стефан Сърчаджиев]]) – Щремхен (1954/1955; 1955/1956)
* „Таланти и поклонници“ (от [[Александър Островски]], реж. [[Николай Масалитинов]]) – Смелская (1955/1956)
* „Салемските вещици“ (от [[Артър Милър]], реж. [[Моис Бениеш]]) – Мерси Луис (1955/1956; 1956/1957)
* „Волпоне“ (от Бен Джонсон, преработка на [[Стефан Цвайг]] и [[Жул Ромен]], реж. [[Стефан Сърчаджиев]]) – Канина (1955/1956; 1956/1957)
=== Сатиричен театър „Алеко Константинов“, гр. София<ref>Гюлева, Веселина, Никола Вандов, Мария Вандова, Вяра Младенова. Сатиричен театър „Алеко Константинов“: летопис април 1957—май 2007. София: Валентин Траянов, 2007.</ref> ===
* „Баня“ (от [[Владимир Маяковски]], реж. [[Стефан Сърчаджиев]]) – мадам Мезалянсова (премиера – 7 април 1957 г.)
* „Баба, дядо, мама, татко и ние“ (от [[Енчо Багаров]] и [[Нейчо Попов]], реж. Енчо Багаров и Нейчо Попов) – бабата (премиера – 8 юни 1957 г.)
* „Кралят отива на война“ (от [[Борис Априлов]] и [[Венцеслав Георгиев]] по приказката „Новите дрехи на краля“ от [[Ханс Кристиян Андерсен]], реж. Стефан Сърчаджиев и [[Рангел Вълчанов]]) – кралицата (премиера – декември 1957)
* „Изборен екран“ („Софийска хроника“) (реж. Стефан Сърчаджиев) – Димова; Пенелопа (премиера – декември 1957)
* „ДДТ“ (от Николай Тодоров и [[Захари Петров]], реж. [[Енчо Багаров]] и [[Нейчо Попов]]) (премиера – 2 март 1958 г.)
* „Тайни“ (от [[Боян Дановски]] и [[Петър Славински]], реж. Боян Дановски) – Йовка Дойнова (премиера – 14 ноември 1958 г.)
* „Дванайсетте стола“ (от М. Королев по едноименния роман на [[Иля Илф]] и [[Евгений Петров]], реж. [[Гриша Островски]]) – Клавдия Петухова; бабичка; Ел. Станиславовна (премиера – ноември 1958 г.)
* „Криво седи – право съди!“ (от [[Енчо Багаров]] и [[Нейчо Попов]], реж. Гриша Островски) (премиера – 19 септември 1959 г.)
* „Дървеница“ (от [[Владимир Маяковски]], реж. [[Боян Дановски]]) – Розалия Павловна; старица (премиера – 23 ноември 1959 г.)
* „Предложение. Сватба. Юбилей“ (от [[Антон Чехов]], реж. [[Методи Андонов]]) – Настася Фьодоровна Мерчуткина („Юбилей“) (премиера – 22 февруари 1960 г.)
* „Чичовци“ (от [[Иван Вазов]], реж. Методи Андонов) – Селямсъзката (премиера – 17 октомври 1960 г.)
* „Свинските опашчици“ (от [[Ярослав Дитл]], реж. Методи Андонов) – Спаленкова (премиера – 5 март 1962 г.)
* „Импровизация“ (от [[Валери Петров]] и [[Радой Ралин]], реж. [[Гриша Островски]]) (премиера – 1 октомври 1962 г.)
* „Франк V“ (от [[Фридрих Дюренмат]], реж. Гриша Островски) – Аполония Щройли (премиера – 18 февруари 1963 г.)
* „Третото желание“ (от [[Вратислав Блажек]], реж. [[Методи Андонов]]) – майката (премиера – 17 юни 1963 г.)
* „Михал Мишкоед“ (от [[Сава Доброплодни]]). „Кандидати на славата“ (от [[Иван Вазов]]) (реж. Методи Андонов) – Мария („Михал Мишкоед“) (премиера – 11 ноември 1963 г.)
* „Червен смях“ (по материали на [[Георги Кирков (социалист)|Георги Кирков]], [[Христо Смирненски]], [[Гео Милев]], [[Александър Жендов]], [[Крум Кюлявков]], [[Георги Караславов]], [[Орлин Василев]], реж. [[Боян Дановски]], [[Гриша Островски]] и Методи Андонов) (премиера – 18 септември 1964 г.)
* „Смъртта на Тарелкин“ (от [[Александър Сухово−Кобилин]], реж. Методи Андонов) – Людмила Спиридоновна Брандахлистова (премиера – 15 февруари 1965 г.)
* „Среднощна история“ (от [[Шон О'Кейси]], реж. Гриша Островски) – мис Мози (премиера – 1 ноември 1965 г.)
* „Ревизор“ (от [[Николай Гогол]], реж. [[Методи Андонов]]) – Анна Андреевна (премиера – 29 май 1966 г.)
* „Големанов“ (от [[Стефан Костов (писател)|Стефан Л. Костов]], реж. [[Нейчо Попов]]) – баба Гицка (премиера – 24 ноември 1966 г.)
* „Суматоха“ (от [[Йордан Радичков]], реж. Методи Андонов) – крокодил (премиера – 30 март 1967 г.)
* „Мистерия буф“ (от [[Владимир Маяковски]], реж. Методи Андонов) – Матусал (премиера – 3 ноември 1967 г.)
* „Сняг“ (от [[Валери Петров]], реж. [[Гриша Островски]]) (премиера – 6 април 1968 г.)
* „Щръклица“ (от [[Панчо Панчев]], реж. [[Вили Цанков]]) – стрина Гена (премиера – 10 ноември 1968 г.)
* „Старчето и стрелата“ (от [[Никола Русев]], реж. [[Методи Андонов]]) – Онарта; вещицата (премиера – 5 май 1969 г.)
* „Женитба“ (от [[Николай Гогол]], реж. [[Нейчо Попов]]) – Фьокла (премиера – 15 февруари 1971 г.)
* „Фаталната депеша“ (от [[Орлин Орлинов]], реж. [[Борис Спиров]]) – Каракас Никулчева (премиера – 17 април 1971 г.)
* „Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост на 3 август 1925 г“ (от [[Георги Мишев]], реж. [[Гриша Островски]]) – Въцка (премиера – 14 април 1972 г.)
* „Тартюф или Измамникът“ (от [[Жан−Батист Молиер]], реж. [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстю Мирски]]) – Дорина (премиера – 11 декември 1972 г.)
* „Кораб с розови платна“ (от [[Борис Априлов]], реж. Никола Петков) – Начева (премиера – 5 април 1974 г.)
* „Януари“ (от [[Йордан Радичков]], реж. [[Любомир Шарланджиев]]) – Софрона (премиера – 11 и 12 януари 1975 г.)
* „Коктейл“ (от [[Алдо Николай]], реж. [[Павел Павлов]]) – Флавия (премиера – 5 май 1975 г.)
* „Енергични хора“ (от [[Василий Шукшин]], реж. [[Борис Спиров]]) – Сергеевна (премиера – 30 и 31 януари 1976 г.)
* „Състезанието“ (от [[Петър Караангов]], реж. Александър Попов) – пишеща (премиера – 22 октомври 1976 г.)
* „Как се обира една банка“ (от [[Сами Фаяд]], реж. Борис Спиров) – вдовицата (премиера – 20 и 21 октомври 1978 г.)
* „И най-мъдрият си е малко прост“ (от [[Александър Островски]], реж. [[Младен Киселов]]) – Мамаева (премиера – 16 и 17 декември 1979 г.)
* „От много ум… Вражалец“ (от [[Стефан Костов (писател)|Стефан Л. Костов]], реж. [[Асен Шопов]]) – баба Кунка (премиера – октомври 1980 г.)
* „Госпожице, да му отпуснем края“ (от [[Любомир Пеевски]] по текстове на [[Иван Вазов]], [[Пенчо Славейков]], [[Димитър Подвързачов]], [[Стоян Миленков]] и [[Иван Андрейчин]], реж. [[Маргарита Младенова]] и Младен Киселов) – г−ца Сийка де ла Фурия (премиера – януари 1981 г.)
* „Представянето на „Хамлет“ в село Долно Туткаво“ (от [[Иво Брешан]], реж. [[Уляна Матева]]) – Мара Миш (премиера – 25 октомври 1981 г.)
* „Биволът“ (от [[Иван Радоев]], реж. [[Младен Киселов]]) – бабката (премиера – 28 и 30 декември 1981 г. и 2 януари 1982 г.)
* „Игра на котки“ (от [[Ищван Йоркейн]], реж. [[Николай Поляков]]) – Ержи Обран (премиера – 28 и 29 април 1982 г.)
* „Кошници“ (от [[Йордан Радичков]], реж. Младен Киселов) – мургавата кошничарка (премиера – 27 ноември 1982 г.)
* „Новото пристанище“ (от [[Стефан Костов (писател)|Стефан Л. Костов]], реж. Николай Поляков) – г−жа Букова (премиера – 20 февруари 1984 г.)
* „Дело“ (от [[Александър Сухово−Кобилин]], реж. [[Крикор Азарян]]) – Ана Антонова Атуева (премиера – 12 април 1986 г.)
* „Одисей пътува за Итака“ (от [[Константин Илиев (драматург)|Константин Илиев]], реж. [[Иван Добчев]]) – Добър ден (баба Стойна) (премиера 6 и 7 октомври 1986 г.)
* „Сватба“ (от [[Елиас Канети]], реж. [[Маргарита Младенова]]) – Йохана (премиера – 1 и 2 март 1987 г.)
* „Балкански синдром“ (от [[Станислав Стратиев]], реж. Иван Добчев) – баба Кера (премиера – 10 май 1987 г.)
* „Арсеник и стари дантели“ (от [[Джоузеф Кесълринг]], реж. [[Здравко Митков]]) – Марта Брустър (премиера – 6 и 7 февруари 1988 г.)
* „Светото семейство“ (от [[Дьорд Швайда]], реж. [[Николай Поляков]]) – майката (премиера – 9 юни 1988 г.)
* „Мъртви души“ (от [[Михаил Булгаков]] по едноименното произведение на [[Николай Гогол]], реж. Здравко Митков) – Коробочка (премиера – 11 януари 1989 г.)
* „Л’Апети виен ан манжан или Обичате ли човешко?“ (от [[Мирон Иванов]], реж. Здравко Митков) – Кейт (премиера – 28 и 29 април 1989 г.)
* „Балкански шпионин“ (от [[Душан Ковачевич]], реж. [[Николай Поляков]]) – Даница Чворович (премиера – 13 и 14 април 1990 г.)
* „Трупът-фантом или Нож в гърба“ (от [[Робер Тома]], реж. [[Илия Добрев]]) – Алис Постич (премиера – 23 март 1992 г.)
* „Пет бременни пиеси“ (от [[Дарио Фо]] и [[Франка Раме]], реж. [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]]) – Анна (В: „Бременната баба“) (премиера – 13 януари 1993 г.)
* „Великолепният рогоносец“ (от [[Фернан Кромелинк]], реж. [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]]) – дойката (премиера – 10 януари 1996 г.)
* „Кукер кабаре“ (от [[Любомир Пеевски]], реж. [[Илия Добрев]]) – г−жа Роз Пепа, екстрасенс (премиера – 13 март 1997 г.)
* „Преди последния спектакъл“ (от Любомир Пеевски, реж. Илия Добрев) – кака (премиера – 15 април 1998 г.)
* „Ревизор“ (от [[Николай Гогол]], реж. [[Лилия Абаджиева]]) – Ана Андреевна (премиера – 12 февруари 1999 г.)
* „Вчерашни целувки“ (от [[Юрий Дачев]], реж. [[Бина Харалампиева]]) – София (премиера – 13 и 14 януари 2000 г.)
* „Кукер кабаре 2 (+ най−доброто от „Кукер кабаре“)“ (от [[Любомир Пеевски]], реж. [[Илия Добрев]]) (премиера – 11 юни 2001 г.)
* „45 години не стигат (Българската мечта)“ (от [[Иван Кулеков]], реж. [[Рашко Младенов]]) – баба Пена; феноменалната баба (премиера – 10 юни 2002 г.)
* „Шокова терапия“ (от [[Йордан Попов]], реж. Рашко Младенов) (премиера – 9 юни 2003 г.)
* „Жега“ (от [[Николай Волев]] по мотиви на „Вуйчо Ваньо“ от [[Антон Чехов]], реж. Николай Волев) – Невена (премиера – 10 ноември 2003 г.)
* „Евроспорт“ („Квартет“) (от [[Дьорд Шпиро]], реж. [[Бина Харалампиева]]) – съпруга (премиера – 22 януари 2004 г.)
* „Виж ми окото“ (от Кръстьо Кръстев, [[Йордан Попов]] и [[Михаил Вешим]], реж. [[Рашко Младенов]]) (премиера – 7 юни 2004 г.)
* „Космонавти“ (от [[Илко Иларионов]], реж. Димитър Стоянов) – Веса Бръмбарова (Сокол 2) (премиера – 7 април 2005 г.)
* „Магистратите също плачат“ (от Кръстьо Кръстев, Йордан Попов и Михаил Вешим, реж. Рашко Младенов) (премиера – 13 юни 2005 г.)
* „Квартет“ (от [[Роналд Харвуд]], реж. [[Десислава Боева]]) – Сесили Робсън (премиера – 6 ноември 2006 г.)
* „Столовете“ (от Йожен Йонеско, реж. Иван Урумов) (юни 2009 г.)
* „И най-мъдрият си е малко прост“ (от [[Александър Островски]], реж. [[Иван Урумов]]) – Манефа (февруари 2011 г.)
* „Столетие мое“ (от [[Мишел Лоранс]], реж. Владимир Петков) – Малу (април 2012 г.)
* „Златният телец“ (от [[Юрий Дачев]] по мотиви от едноименния роман на [[Иля Илф]] и [[Евгений Петров]], реж. [[Бина Харалампиева]]) (октомври 2013 г.)
* „Скакалци“ (от [[Ст. Л. Костов]], реж. [[Богдан Петканин]]) – баба Йовка (октомври 2013 г.)
=== Театър „Възраждане“, гр. София ===
* „Пепеляшка“ (13 ноември 1994 г.)
* „Капан за мишки“ (от [[Агата Кристи]], реж. [[Бина Харалампиева]]) (25 март 2006 г.)
=== Театър 199, гр. София ===
* „Куклата“ (8 април 1981 г.)
* „Черни очи за случайни срещи“ (22 май 1984 г.)
=== Други театрални сцени ===
* „Госпожа Стихийно бедствие“ (от [[Алдо Николай]], реж. Николай Атанасов-Шуши) – Олга
* „Мама – Веселата вдовица“ (комедия по Мортимър и Кук, реж. Николай Атанасов-Шуши)
* „Палавите вдовици, съседки“ (комедия от [[Азиз Несин|Азис Несин]], реж. Николай Атанасов−Шуши)
* „Безумната лейди Джулия“ (по Мортимър и Кук, реж. Николай Атанасов-Шуши)
* „Парижки лудории“ (от [[Жан-Клод Дано]], реж. [[Дидо Мачев]])
* „Началото на края“ (от [[Себастиен Тиери]], реж. [[Андрей Калудов]])
=== Телевизионен театър ===
* „Зелен таралеж“ (1996) ([[Йордан Радичков]]) – ''мюзикъл''
* „Коледна песен“ (1988) ([[Чарлз Дикенс]]) – ''мюзикъл''
* „Интермедии“ (1985) ([[Мигел де Сервантес]])
* „Старчето и стрелата“ (1982)
* „Женско царство“ (1981) ([[Ст. Л. Костов]])
* „Паметник“ (1979) ([[Леонид Андреев]])
* „Коктейл“ (1978) ([[Алдо Николай]])
* „Вражалец“ (1976) (от [[Стефан Костов (писател)|Ст. Л. Костов]], реж. [[Хачо Бояджиев]]), 2 части (''мюзикъл''), (Втора реализация) – баба Кунка
* „Ловчанският владика“ (1975) ([[Теодосий Икономов]]) – ''мюзикъл''
* „Малакова“ (1974) ([[Петко Славейков]])
* „Телерезада“ (1974) ([[Пейо Яворов]]), ''мюзикъл''
* „Опечалената фамилия“ (1971) ([[Бранислав Нушич]])
* „12 стола“ (1969) ([[Илф и Петров]])
* „Чичовци“ (1963) ([[Иван Вазов]])
* „Букет цветя“ (1960)
* Роял Бьозендорфер (реж Д. Шарков)
== Награди и отличия ==
* Орден „[[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Св. св. Кирил и Методий]]“, I степен – [[1962]] г.
* [[Почетно звание „Заслужил“|Почетно звание „Заслужил артист“]] – [[1963]] г.
* [[„Народен орден на труда“]], златен – [[1972]] г.
* Почетно звание „[[Народен артист]]“ – [[1977]] г.<ref>Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.</ref>
* Орден „[[Народна република България (орден)|„Народна република България“]]“ – II степен (1982).
* „Награда на [[Съюз на артистите в България|САБ]] за цялостно творчество“ (1999).
* Почетен гражданин на [[София]] – [[2000]] г.<ref>[http://www.vesti.bg/novini/stoianka-mutafova-i-3-ma-pisateli-stavat-pochetni-grazhdani-na-sofiia-24035 „Стоянка Мутафова и 3-ма писатели стават почетни граждани на София“], vesti.bg, 26 май 2000 г.</ref>
* Номинация за [[Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“]] – [[2001]] г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://news.bg/archive/svetlin-rusev-e-laureat-na-godishnata-nagrada-paisiy-hilendarski.html | заглавие = Светлин Русев е лауреат на годишната награда „Паисий Хилендарски“ | достъп_дата = 16.02.2016 | дата = 01.11.2001 | издател = news.bg | език = bg }}</ref>
* Орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ – [[2002]] г.<ref>[https://news.bg/archive/petar-stoyanov-shte-vrachi-13-ordena-quot-stara-planina-quot-na-belezhiti-balgari.html „Петър Стоянов ще връчи 13 ордена „Стара планина“ на бележити българи“], news.bg, 11 януари 2002 г.</ref>
* Почетен гражданин на гр. [[Бургас]] – 2002 г.<ref>[https://news.bg/archive/stoyanka-mutafova-stana-pocheten-grazhdanin-na-burgas.html „Стоянка Мутафова стана почетен гражданин на Бургас“], news.bg, 13 февруари 2010 г.</ref><ref>С протокол №32/13.02.2002 г. на Общински съвет – Бургас. Виж [http://www.burgas.bg/bg/info/index/595 „ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪР на почетните граждани на гр. Бургас“] на сайта на община Бургас.</ref>
* Награда „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ – 2002 г.<ref>[http://www.askeer.bg/index.php?id=1221 „Аскеер за цялостен принос към театралното изкуство в категория „За цялостен принос към театралното изкуство“ 2002“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160414190151/http://www.askeer.bg/index.php?id=1221 |date=2016-04-14 }}, сайт на наградите „Аскеер“.</ref><ref>Ясмина Александрова, [https://web.archive.org/web/20160408135744/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=441&aid=10440 „Първи „Аскеер“ за Мутафова“], сп. „Тема“, бр. 21 (34), 27 май 2002 г.</ref><ref>Патриция Николова, [http://www.segabg.com/article.php?id=50548 „Стоянка Мутафова с „Аскеер“ 2002“], в. „Сега“, 13 април 2002 г.</ref>
* Знак „[[Златен век (отличие)|Златен век]]“ – [[2012]] г.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=848758 „Вежди Рашидов връчи на Стоянка Мутафова наградата „Златен век“ с огърлие“], dariknews.bg, 3 февруари 2012 г.</ref>
* Почетен гражданин на гр. [[Средец (град)|Средец]] – 2012 г.
* „Златен Кукерикон“ на името на [[Георги Калоянчев]] – [[2013]] г. (на първото издание на наградите на Сатиричния театър „Алеко Константинов“<ref>Петя Славова, [http://www.dnes.bg/teatar/2013/03/21/stoianka-mutafova-s-nagrada-georgi-kaloianchev.183359 „Стоянка Мутафова с награда „Георги Калоянчев“], dnes.bg, 21 март 2013 г.</ref>
* „Златен Перперикон“ – 2013 г.<ref>[http://ardanews.info/?p=49727 „Великата Стоянка Мутафова е тазгодишната носителка на „Златен Перперикон“], в. „Арда News“, 29 юни 2013 г.</ref><ref>Ирина Ангелова, [http://www.standartnews.com/lifestyle-standart/vrachvat_na_stoyanka_mutafova_zlaten_perperikon-194414.html „Връчват на Стоянка Мутафова „Златен Перперикон“], в. „Стандарт“, 29 юни 2013 г.</ref>
* „Златна бленда“ на „Jameson“ – за ролята на баба Марийка в сериала „[[Столичани в повече]] 2013 г.<ref>[http://drugotokino.bg/content/pod-prikritie-e-golemiyat-pobeditel-v-prvoto-izdanie-na-jameson-zlatna-blenda?tid=All&tid_1=114 „Под прикритие“ е големият победител в първото издание на Jameson Златна бленда“], drugotokino.bg, 11 ноември 2013 г.</ref>
* Награда – България си ти – 2015 г.
* Почетната грамота за „Принос в културата и обогатяването на световното театрално изкуство“ – 2015 г.
* Почетен знак на град Трявна, 2018 г., връчен по време на „Славейкови дни“
* Почетен знак на град Левски, юли 2018 г. връчен по време на „Празници на изкуствата – Парцалев 2018“
* Почетен знак на град Поморие, август 2018 г.
* Почетен знак на Община Бургас, 15 март 2019 г., връчен в Дом на Нефтохимика от г-жа Й. Ананиева, зам. кмет на Община Бургас
* Голяма награда за изключителни постижения в световното театрално изкуство, „Парад на изкуствата“ ноември 2018 г. София
* Почетен знак на „Европейска столица на Културата“ 2019, Пловдив
* Почетен знак на Община Асеновград
== Източници ==
| 