Лъчезар Станчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\> \[http +>[http) |
|||
Ред 29:
Роден е във „Вила Незабравка“ в курорта [[Вършец]] на [[12 септември]] (нов стил: [[25 септември]]) [[1908]] г. Този роден дом е 8-стаен семеен хотел, построен (със заем от Ипотекарната банка) от неговите родители учителите общественици Донка Станчева и [[Дончо Станчев - Лъчезаров]].
Завършва романска (френска) филология в СУ „Св. Кл. Охридски“, през 1937 – 1939 г. с конкурс специализира френска литература в Париж, сътрудничи на проф. Л. Болийо в „Училище за живи източни езици“ и е кореспондент за култура на в. „[[Заря]]“ с редактор Кр. Станчев. На сватбата му в църквата „Св. София“ през 1941 г. с филоложката [[Елена Бояджиева]], дъщеря на [[Владимир Бояджиев]] от Охрид, а кум е [[Елин Пелин]].<ref>[http://booksbg.orgfree.com/Novini/ElenaInMemoriam.htm In Memoriam – Елена Станчева]. booksbg.orgfree.com</ref>
За първи път печата през 1925 г. във вестник „Нови дни“ с псевдонима Лъчезар Жаднев. Първото стихотворение за деца обнародва в сп. „Детска радост“ през 1927 г., а първата приказка за деца в сп. „Светулка“ през 1928 г. Сътрудничи на в. „Наковалня“, „Ведрина“, „Литературен глас“, „Лик“, „Кормило“, „Вестник на жената“, „Вик“, „Свят“, „Звезда“, „Нов път“ и на много детски периодични издания. През 1933 – 1935 г. е член на Съюза на трудовоборческите писатели. Специализира френски език и литература в Париж (1937 – 1939), където е лектор по български език в училището за живи източни езици при проф. Л. Болийо. Лектор по френски език в Държавната политехника (1942 – 1948).
| |||