Уикипедия

Програмна музика: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Преправка на информацията и допълнение със знания от руска енциклопедия. Точен превод
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
Ред 1:
Програмирането като феномен е пряко свързано със спецификата на музиката: най-абстрактната от изкуствата, музиката има важни предимства при предаване на емоционални състояния и настроения, но не може със собствени средства да посочи точно какво генерира тези настроения - – концептуални, обективни конкретността не му подлежи [1] ... Функцията на програмата в музиката, както пише О. Соколов, е попълване и конкретизиране: „В най-добрите произведения от този тип програмата и музиката идеално се допълват естетически: първата посочва обекта, втората изразява авторската отношение към него, което е най-подходящо за музикален израз “[2].{{без източници}}
Според музикознателите програмната музика вече е съществувала в Древна Гърция: според едно от посланията, дошли до нас, през 586 г. пр. Н. Е. д. на Питийските игри в Делфи, авлет на име Сакад изпълнява първия авлетичен питийски ном, изобразявайки битката при Аполон с дракона Питон [3]. Тимостен през 3 век пр.н.е. д. съставя Cypharist Pythian Nom, който е дует на Cithara с придружаващия Avlos. Основните композиционни параметри на кифаристичния ном са заимствани от аутичния ном със същото име [4].
 
В съвремието програмната музика се среща спорадично в творбите на композитори от 16- – 18 век. В инструменталната музика от епохата на барока, програмност се открива в творбите на Карло Фарин, авторът на известния сега Fancy Capriccio (Дрезден, 1627). Г. фон Бийбър, който притежава известната соната "Битка"„Битка“ (италианска соната ла Баталия, 1673 г.) и 16 мистериозни сонати, последователно изобразяващи живота на Дева Мария, особено обичаше програмите. Програмната композиция е също „Капричо за напускането на любимия си брат“ от Й. С. Бах [5].
 
Композиторите от класическия период по-рядко се обръщат към програмни композиции, въпреки че са известни редица класически симфонии, чиято програма е изразена в заглавието: например симфонии No 6 („Сутрин“), No 7 („Пладне“), No 8 („Вечер“) и No 45 („Сбогом“) от Й. Хайдн, „Пасторал“ симфония от Л. ван Бетовен [3]. Началото на програмната симфония всъщност е поставено от Карл Дитерсдорф, по-близък по стил до ранната виенска школа, с неговите 12 симфонии, базирани на Метаморфозите на Овидий [6].
Ред 8:
Програмната музика преживява истински разцвет в ерата на романтизма, както в камерни жанрове, така и в симфонична музика, предимно в произведенията на Хектор Берлиоз и Франц Лист, които разработват специален програмен жанр на симфонична поема [3].
 
Интересен е и програмният характер на музиката на Скрябин, където в нотите често се срещат различни посоки, например коментиране на музиката („появата на ужас“, „„благодат“ благодат ”(Два танца op. 73)).
 
 
Минималната програма е заглавието на произведение, показващо всеки феномен на реалността или произведение на литературата или визуалното изкуство, с което е свързано това музикално произведение. Възможни са обаче и по-подробни програми: например, Антонио Вивалди е добавил към всеки от четирите концерта за цигулка и оркестър „Четирите сезона“ сонет, посветен на същия сезон.
 
Музиколозите разграничават няколко вида програми: генерализирани (не сюжетни) - – като например „Пасторална симфония“ от Л. Бетовен, „италианска“ и „шотландска“ симфонии от Ф. Менделсон, „Рейн“ от Р. Шуман или „Градини в дъжда“ от К. Дебюси ; обобщен тип сюжет - – например „Ромео и Жулиета“ от П. Чайковски; повествователна и живописна, като например „Садко“ от Н. Римски-Корсаков; и накрая, последователен сюжет, характеризиращ се с по-голяма конкретизация на сюжета - – такива са „Фантастична симфония“ и „Ромео и Жулиета“ от Г. Берлиоз, симфония „Манфред“ от П. Чайковски, „Дон Кихот“ от Р. Щраус.
 
[[Категория:Музикална терминология]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Програмна_музика“.