Беседа:Адам Белецки: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Randona.bg (беседа | приноси) |
|||
Ред 10:
::::::Ами не, ИБЕ се „изказва“ и мнението му има нормативен характер. Ще чакам отговор от тях.--[[Потребител:Чигот|Чигот]] ([[Потребител беседа:Чигот|беседа]]) 11:27, 25 март 2021 (UTC)
:::::::Аз пък ще допълня статията по българските източници, където е Биелецки. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:46, 25 март 2021 (UTC)
::::::::На моите въпроси:
{{цитат|From: "Николай Лозанов" <kanartikin@gmail.com>
To: "ezikovispravki" <ezikovispravki@ibl.bas.bg>
Sent: Tuesday, April 6, 2021 7:14:23 PM
Subject: Предаване на собствени имена от чужди езици по традиция
Здравейте,
Бих искал да попитам, какво се има предвид във формулировката „Отдавна навлезли и широко известни собствени имена от чужди езици се предават на български в установената си по традиция форма“. По конкретно - как да се разпознае дали начина на изписване е „отдавна навлязъл“ и „широко известен“? Какво се има предвид при тези две фрази?
Поздрави!}}
::::::::ИБЕ отговори:
{{цитат|от: ezikovispravki@ibl.bas.bg
до: Николай Лозанов <kanartikin@gmail.com>
дата: 12.04.2021 г., 14:36 ч.
тема: Re: Предаване на собствени имена от чужди езици по традиция
изпратено от: ibl.bas.bg
Здравейте!
Смисълът на тези формулировки трябва да се разглежда в рамките на основните начини за предаване на чужди собствени имена на българския език, тъй като цитираното правило е част от системата на тези правила.
1. Отдавна навлезли
Тези собствени имена са навлезли през Възраждането чрез преводите и съчиненията на нашите писатели и книжовници, когато не е имало действаща кодификация, както и след Освобождението. Често имената са били възприемани с посредничеството и на други езици (чешки, полски, руски, немски), а изговор „Рим“ (вм. „Рома“) е установен дори още в старобългарски. Поради това основната им характеристика, по която може да се разпознаят като отдавна навлезли, е, че те са с исторически наследена форма, несъответстваща по изговор на оригиналния облик на името (срв. и: Англия – England, Франция – France, Лисабон – Lisboa, Неапол – Napoli и др. под.), тъй като принципно основен начин за предаване на по-скоро навлезлите или в момента навлизащите имена е друг – предаването на оригиналния изговор (или най-близкия до него) на името.
Освен че се отличават от оригиналните названия, доказателство за това, че са отдавна навлезли, е също така фактът, че когато са включени в състава на други собствени имена, те се предават вече така, както се изговарят в езика, от който произхождат („Париж“, но „Еко дьо Пари“, „гр. Вашингтон“, но „Дензъл Уошингтън“ – име на лице, „Виена“, но „Винер Цайтунг“).
2. Широко разпространени
Тези имена имат дълга употреба, навлезли са в научната и справочната литература (напр. „Исак“ вм. „Айзък Нютон“, „Дарвин“ вм. „Даруин“), в публицистични текстове или в художествени произведения. Именно дългата традиция в употребата им е причина да са запазени като правилни тъкмо в тези форми. За широката им известност свидетелства това, че те са с по-честа употреба, тъй като назовават по-значими обекти (държави, столици, големи градове, реки, планини, известни личности), освен това веднага се разпознават и поради това не възникват въпроси и колебания относно формата, правописа и значението им, затова не създават необходимост от специални справки, както и не създават комуникативни проблеми или неразбиране въпреки големите им различия от оригинала.
С уважение,
Служба за езикови справки и консултации
Институт за български език – БАН|}}
=== Източници на български език ===
Line 34 ⟶ 71:
:Както писах, и на мен ме дразнят много неща, при това мисля, че са по-значими, тъй като се отнасят за цели групи грешки. Вероятно трябва да се дискутира комплексно в Разговори, макар че в последните две години май не съм станала свидетел на някакви решения в резултат на дискусии, но не искам да губя надежда.--[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 23:57, 27 март 2021 (UTC)
::Опиране на нездравата (според мен) теория за „всестранно развития социалистически човек“ е крайно неадекватна към днешна дата. Те са си специалисти в своите области. Просто тяхна област не е „'''правопис и пунктуация на българския език'''“. А този разговор е именно за „правопис и пунктуация на българския език“. Поне аз за това говоря.--[[Потребител:Чигот|Чигот]] ([[Потребител беседа:Чигот|беседа]]) 15:15, 12 април 2021 (UTC)
| |||