Обикновен магданоз: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Termininja премести страницата „Магданоз“ като „Обикновен магданоз“ без пренасочване
Редакция без резюме
Ред 64:
| теобромин_мг = 0
}}
'''МагданозътОбикновеният магданоз''' (''Petroselinum crispum'') е светлозелено, [[двугодишно растение|двугодишно]] [[тревисто растение]] и [[подправка]], широко разпространена в [[кухня|кухните]] на [[Близък изток|Близкия изток]], [[Европа]] и [[Америка]]. Дължи употребата си като освежител на дъха и до голяма степен вкусовите си качества на високата концентрация на [[хлорофил]]. Съдържа [[гликозид]]а [[анин]].
 
Като подправка се използват два вида магданоз – къдраволист и италиански, известен още като обикновен или гладколист. В българската кухня се използва предимно обикновеният магданоз, а къдраволистият магданоз почти не е познат. Къдраволистият магданоз често се използва за декорация на ястия. Смята се, че обикновеният магданоз има по-силен аромат. Друг вид магданоз (''Petroselinum tuberosum'') се отглежда заради [[корен (ботаника)|корена]] си.
Ред 72:
 
== Български названия ==
В някои северни български диалекти магданозът се нарича ''мерудия''. В Ловешка и Търновска област се ползва масово думата '''мерудия''' или '''мюрдия'''. Думата магданоз почти не се използва и дори голяма част от населението не знае, че магданоз и мерудия е едно и също. Тази дума е с твърде стар произход и се предполага, че в множествено число (мерудии) е обозначавала всички ''зелени подправки''. Доказателство в подкрепа на тази хипотеза е, че в различни български диалекти с думата '''мерудия''' се обозначават различни видове подправки. В някои диалекти се приема за друго име на [[сминдух]]. Най-вероятно думата мерудия произлиза от новогръцката дума ''μυρωδιά със значение "мирис„мирис, ухание"ухание“. Съществувала и в средновековния гръцки език и има древногръцки произход. От същия корен и също от гръцки произход е българската думи "мириша"„мириша“, "мирис"„мирис“ и "миризма"„миризма“, както и думата "миро"„миро“.''
 
Съществуват и български говори, в които се използва и ''славянското'' петрушка или петръшка, което етимологически е старобългарското название, означаващо 'петовърха' (петовръшка) (връх => връшка, като във Връшка чука). Магданозът е наричан с това име от старите българи заради външния вид на листните клонки, които се 'разклоняват' с 5 връхчета. В някои преходни западни говори наричат магданоза и със сърбохърватската дума ''першин''.