Леви комунисти в БКП: Разлика между версии

'''Леви комунисти''' или '''леви сектанти''' е наименованието на крайна фракция в [[Българската комунистическа партия]], съществувала в периода [[1919]] – [[1936]].

 

 

Те се обявяват против легалната дейност на партията, против участието в избори, заради което са наречени „антипарламентаристи“. Те призовават незабавно да се създадат Съвети като тези по време на [[Октомврийската революция]] в [[Русия]] и да се призове народа към въоръжено въстание.

 

Дейците на Задграничното представителство на БКП [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] и [[Васил Коларов]] се намират в постоянен идеологически и организационен сблъсък с привържениците на левия уклон. В крайна сметка, те успяват да им надделеят чрез влиянието си в [[Коминтерн]]а – на пленуми на Централния комитет на партията през [[1935]] и [[1936]] левосектантите са идеологически разобличени и отстранени от ръководството. Догматичните позиции са заменени с [[ленинизъм|ленинистки]], враждебността срещу [[БЗНС]] и социалдемократите е заменена с курс към създаване на [[Народен фронт]] (в съответствие с решенията на Седми конгрес на [[Комунистически интернационал|Комунистическия интернационал]] от 1935).

 

[[Категория:Българска комунистическа партия]]