Покраински комитет на Македония: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 6:
След разгрома на [[Кралство Югославия]] през април 1941 година в хода на [[Втора световна война|Втората световна война]], ПК се отнася благосклонно към установяването на [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|Българско управление във Вардарска Македония]]. Някои членове на ПК като [[Панко Брашнаров]] и Страхил Гигов, дори участват в дейността по формирането на [[Български акционни комитети|Българските акционни комитети]].<ref name="Minchev">[http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/bccc_1941/Chapter1_3.html Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941, София 1995, с. 28, 96 – 97]</ref> През май 1941 година Методи Шаторов отпътува за [[София]], където договаря преминаването на ПК на Македония към [[Българска комунистическа партия|Българската работническа партия]], отказва да приема нареждания от ЮКП и прогонва сърбите Блажо Орландич и Добривое Видич от ръководството на комитета.<ref>[http://www.promacedonia.org/kc/cyrn20.html Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1992]</ref> Заради тези си действия ПК на Македония е подложена на силен натиск от страна на [[Йосип Броз Тито]]. След нападението на Германия срещу СССР през юни и променената геостратегическа ситуация, Изпълнителният комитет на Коминтерна взема решение, с което администрирането на ПК в Македония се връща на ЮКП, а Методи Шатаров е изключен от партията през септември. Междувременно, през юли към ПК на Македония се създава военна комисия, която да организира [[комунистическа съпротива във Вардарска Македония]], но условията за масовизирането ѝ липсват,<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/kp_ju/kp_ju_3_3.html Палешутски, Костадин. Югославската комунистическа партия и македонският въпрос, 1919 – 1945, Изд. на БАН, София, 1985, стр. 284 – 289]</ref> макар че през август към нея е създаден [[Главен щаб на Народоосвободителната армия и партизанските отряди на Македония]].<ref>[http://www.promacedonia.org/ist_mk/index.htm Чепреганов, Тодор. Историја на Македонскиот народ, ИНИ, Скопје, 2008, стр. 265]</ref>
 
При тази ситуация, изпратеният пълномощник на ЦК на ЮКП [[Драган Павлович]], формира нов Областен комитет в края на септември 1941 година, в чийто състав включва [[Лазар Колишевски]], [[Бане Андреев]], [[Борка Талески]], [[Мара Нацева]] и [[Благой Янков]]. След като Лазар Колишевски е арестуван на 6 ноември 1941 година, секретарското място е заето от Бане Андреев. Той възстановява връзките на комитета с БРП и като цяло води политика по защитаването на българските интереси. Като наблюдатели от страна на БРП към Комитета са придадени [[Боян Българанов]] и [[Петър Богданов]], които подкрепят пробългарската линия на Андреев. Ситуацията започва да се променя през юни 1942 година, когато през пролетта Андреев е арестуван от българската полиция.<ref>Dimitar Bechev, Historical Dictionary of the Republic of Macedonia, Scarecrow Press, 2009, ISBN 0810862956, p. 14.</ref> В резултат започва фракционистка борба между двата лагера. Вера Ацева и Борко Темелковски са отстранени като „фракционисти“, а [[Цветко Узуновски]] създава временен областен комитет, който с помощта на [[Кузман Йосифовски]] и Темелковски се опитва да вземе надмощие.<ref name="Michev">[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/1941-1944.html Мичев, Добрин. Партизанското движение във Вардарска Македония, 1941-1944]</ref>
 
През август 1942 г. в помощ на този комитет е изпратен инструкторът [[Добривое Радославлевич]]. През септември пълномощникът на ЦК на ЮКП Радосавлевич формира новия Областен комитет със секретар Кузман Йосифовски и членове Борко Темелковски, [[Мирче Ацев (партизанин)|Мирче Ацев]] и [[Страшо Пинджур]]. В началото на 1943 година във Вардарска Македония пристига [[Светозар Вукманович]] – Темпо, който ръководи разпускането на ПК на Македония и създаването на [[Македонска комунистическа партия|Македонската комунистическа партия]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/kp_ju/kp_ju_3_3.html Палешутски, Костадин. Югославската комунистическа партия и македонският въпрос, 1919 – 1945, Изд. на БАН, София, 1985, стр. 289 – 301]</ref> Така македонските комунисти попадат изцяло под контрола на [[Тито]]. Вестник „Политика експрес“ пише в 1978 година, че Светозар Вукманович тогава очиства партизанските и партийните редици от привържениците на Шатаров и всякакви други пробългарски елементи.<ref>в. „Политика експрес“, 14 март 1978 г.</ref>