Битка при река Гуадалете (711): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 19:
| бележки =
}}
'''Битката при река Гуадалете''' е решаващото сражение от [[Арабско завоюване на Иберийския полуостров|мюсюлманското нашествие в Испания]]. Най-вероятната година е 711, а мястото е в най-южните части на [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]]. По тези въпроси [[Средновековие|средновековните]] [[Летопис|хронисти]] и съвременните историци имат все още някои неясноти, но като цяло се приема датата 19 юли 711 г.<ref>David Levering Lewis, ''[https://archive.org/details/godscrucibleisla00lewi/page/122/mode/2up?view=theater God's Crucible: Islam and the Making of Europe 570–1215],'' New York 2008, pp. 123 – 124</ref> Една срещу друга застават армиите на [[Тарик ибн Зияд]] (съставена от [[бербери]] и малко [[араби]]) и вестготския крал [[Родерих]]. Резултатът е решителна мюсюлманска победа, смърт на Родерих и начало на разпадането на [[Вестготско кралство|Вестготското кралство]].
 
== Предистория ==
През VІІ век арабски войски постепенно [[Арабско завоюване на Северна Африка|покоряват цяла северна Африка]] и достигат до [[Мароко]] и [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]]. Местните бербери проемат исляма и стават техни съмишленици за нашествие в [[Европа]] от запад. Управителят на [[Магреб]] - [[Муса ибн Нусаир]] - назначава един берберски вожд на име Тарик за управител на град [[Танжер]]. През 710 г. е осъществена първата експедиция срещу испанския бряг, която завършва с временно завземане на град [[Тарифа]] (градът носи името на ръдоводителя на мюсюлманите [[Тариф Абу Зарах]]).
 
Моментът за атака срещу вестготите е удачен. В кралството се вихри сериозен конфликт между Родерих и синовете на предишния крал [[Витица]], когото той е детронирал.<ref>Хю Кенеди, ''Големите арабски завоевания. Как ислямът промени света'', София 2016, с. 312</ref> Сега синовете са избягали в [[Африка]] и се надяват д помощта на арабите да получат трона, който им принадлежи. Другият конфликт от важно значение е между византийския управител на [[Сеута]] Юлиян и Родерих. Историята между тях е по-скоро легендарна. Според нея Юлиян изпраща дъщеря си - красивата [[Флоринда ла Кава|Флоринда]] - да учи в [[Толедо]]. Родерих я обезчестява и гневният баща произнася следните думи: "НеЩе виждамви по-добъризпратя начинястреб, дакакъвто муникога отмъстяне сте виждали!"<ref>Louis Bertrand, освен''[https://archive.org/details/historyofspainpa0000bert/page/12/mode/2up?view=theater даThe изпратяHistory арабитеof срещуSpain]'', негоvol." 1, New York 1937, p. 13</ref> Именно Юлиян осведомява новите си съюзници за ситуацията в кралството и осигурява кораби за преминаването на протока.
 
Тарик слиза на испанския бряг със 7000 войници. Колко от тях са араби, дошли от изток, не е ясно, но със сигурност са малко. Завзема град [[Алхесирас]] и скалата на изток от него - днешният [[Гибралтар]]. След това прониква навътре в полуострова.
 
== Ход на битката ==
Когато научава за това, Родерих е на север, за да воюва с [[Баски|баските]]. Той бързо тръгва срещу нашествениците. Армията му е по-голяма, но знаем броя на войниците само приблизително. Разполага с 15 - 20 хиляди души<ref>Според други оценки става дума за 40 000 души (George Nafziger and Mark Walton, ''[https://archive.org/details/islamatwarhistor0000nafz/page/80/mode/2up?view=theater Islam at War: a History]'', London 1949, p. 81)</ref> срещу 12 хиляди мюсюлмани (Муса ибн Нусаир изпраща още 5000 в помощ на Тарик). В случая броят не е от значение, защото част от вестготската аристокрация влиза в тайни договорки с противника. Кралят поема инициативата и нарежда на тежката си [[Кавалерия|конница]] да се спусне срещу строя на Тарик. Воините на [[Аллах]] устояват на тази, както и на следващите атаки. Те изчакват подходящия момент да нанесат своя удар и той скоро настъпва. При поредната атака в лявото крило на вестготската армия се образува пролука и те веднага нахлуват през нея.<ref>Ахмед ибн Мохаммед аль-Маккари, ''[http://www.vostlit.info/Texts/rus7/Makkari/frametext41.htm История мусульманских династий в Испании]'', книга ІV</ref> Солиден отряд мюсюлмани се озовава в гръб на врага си, стига до командния лагер на Родерих и го опустошава. Кралят пада убит, армията му се паникьосва и започва да отстъпва. Това отстъпление се превръща в същинско бягство.
[[Файл:Muslim invasion of Spain.png|ляво|мини|191x191пкс|Карта на мюсюлманското нашествие. Битката при Гуадалете е отбелязана долу.]]
 
== Последици ==
Военното поражение на вестготите не е голямо, в смисъл, че те имат потенциал за продължителна съпротива. Без краля им обаче държавата започва да се разпада. Синовете на Витица се надяват да получат властта като васали на нашествениците, но нищо подобно не се случва. В действителност започва систематично завладяване на Испания. Бързо падат [[Севиля]], [[Кордоба]], Толедо, а в следващите години - [[Сарагоса]], [[Барселона]] и [[Леон (град)|Леон]]. До 714 г. Вестготското кралство вече не съществува, а земите му са присъединени към [[Омаядски халифат|Омаядския халифат]] в [[Дамаск]]. Само на север, в областта [[Астурия]] остава сериозно огнище на съпротива, където през 718 г. се състои известната [[битка при Ковадонга]].<ref>Henry Cuppée, ''[https://archive.org/details/historyconquest00coppgoog/page/n447/mode/2up?ref=ol&view=theater History of the Conquest of Spain by the Arab-Moors]'', Boston 1881, p. 406 – 8</ref> Оттогава започва изтласкването на мюсюлманите, наречено [[Реконкиста]].
 
Тарик няма радостна съдба. Изпълнен с ревност към успехите му, Муса пристига в Испания и се опитва да го постави под контрол. Двамата се скарват, после си помагат, а накрая са повикани пред техния господар, [[Халиф|халифа]]. От този момент сведеният за тях приключват, което подсказва, че вероятно са убити.
== Източници ==
<references />
[[Категория:Реконкиста]]
[[Категория:Вестготи]]