Арабско завоюване на Иберийския полуостров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 32:
== Военни действия ==
През април или май 711 г. ислямски войски, съставени предимно от бербери от Северна Африка и предвождани от [[Тарик ибн Зияд]], прекосяват Гибралтарския пролив и навлизат на европейския континент. В [[Битка при река Гуадалете (711)|битката при Гуадалете]] на 19 юли 711 г. вестготите на Родерих са разбити, включително и поради масово дезертьорство от бойното поле. Вместо да се завърне в Африка, Тарик напредва на север и превзема [[Толедо]], унищожавайки остарялата вестготска военна машина.{{hrf|Кортасар|2005|116}} Част от вестготите успяват да се оттеглят на север от Пиренеите във [[Франкска държава|Франкската държава]]. Тарик презимува в Толедо, а на следващата година Муса начело на нова армия навлиза и след дълга обсада превзема [[Мерида]]. Той достига Толедо през лятото на 713 г. Оттам напредва в посока североизток, превземайки [[Сарагоса (пояснение)|Сарагоса]] и покорявайки страната на север до Пиренеите; след това продължава на изток. В края на лятото на 714 г. Тарик и Муса са извикани в [[Дамаск]] от халифа, към този момент единствените незавладени територии на полуострова остават част от [[Астурия]] и [[страната на баските]].
Бързият успех на завоевателите може да се обясни с липсата на консолидирана съпротива от страна на местното население, което намира подслон основно в централната планинска част на полуострова. Съпротивата му е слаба, като завоевателите намират подкрепа сред съществуващото еврейско малцинство, което е тормозено при управлението на вестготите. Освен това завоевателите водят политика, която е по-благоприятна от тази на вестготите: налозите не са така тежки; крепостните селяни, които приемат исляма, получават свобода (''mawālī''; ед.ч.: ''mawlā'' – мюсюлмани, които не са араби) и покровителството на местния владетел-арабин; а евреите получават равни права с християните. Така в мюсюлманска [[Испания]] се оформя нова социална структура на обществото: арабите са управляващата класа; под тях са берберите, чиято численост и влияние нараства през следващите векове поради постоянния им приток от Африка; следва местното население, избрало да приеме исляма (''musālimah'' – ислямизирани) и техните потомци [[мувалади]], като мнозина от тях са също така mawālī (ползват се с покровителството на владетел-арабин) или са от берберско потекло. Тази група формира болшинството от населението, тъй като през първите три века населението има социална и икономическа мотивация да приеме исляма. Най-отдолу в социалната йерархия са християните и [[евреите]], които са избрали да запазят вярата си, но техният брой намалява с времето. Има и малка група [[роби]] (Ṣaqālibah) – пленници от север или други европейски страни и черни роби и наемници.<ref name="EB">{{Цитат уеб|заглавие= Spain |труд= Encyclopedia Britannica|дата= |достъп_дата= 13 януари 2020 |уеб_адрес= https://www.britannica.com/place/Spain/Muslim-Spain |език= en |цитат= Muslim Spain: The conquest}}</ref>
| |||