Станчо Белковски: Разлика между версии

| период = 1920- – 1962

От 1910 учи архитектура в [[Политехника на Берлин-Шарлотенбург|Политехниката на Берлин-Шарлотенбург]], но прекъсва обучението си по време на войните (1912- – 1918), когато се сражава на фронта и е отличен с редица ордени за храброст. Дипломира се едва през 1920. След завръщането си в София започва работа съвместно с архитект [[Иван Васильов]], а от 1925 работи самостоятелно. От 1928 до 1939 е съдружник с [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], заедно с когото реализира много от най-известните си проекти.<ref name="Стоилова">{{cite web| last = Стоилова| first = Любинка| year = 2007| url = http://stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=18605| title = Малко история за комплекс „България“, представена през погледа на един изследовател на модерната архитектура| publisher = stroitelstvo.bg| accessdate = 18 декември| accessyear = 2007}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>

През 1943, малко след основаването на [[Държавна политехника|Висшето техническо училище]], Белковски става преподавател в него, като поставя основите на катедра „Обществени сгради“, която ръководи до края на живота си. От 1944 до 1945 е първият избран ректор на училището, от 1959 до 1961 е декан на Архитектурния факултет. През 1961 става член-кореспондент на БАН и директор на [[Институт по градоустройство и архитектура|Института по градоустройство и архитектура]], остава на този пост до края на живота си – година по-късно,<ref name="Стоилова"/>, когато загива при тежка железопътна катастрофа по време на служебно пътуване в Полша, близо до Краков.

* Къща на Владо Георгиев (бивша, после резиденция на Австрийското посолство), ул. Гладстон 16, София, (1923, с арх. [[Иван Васильов]] – това е единствената обща работа на Белковски и Васильов)

* Къща на Анджело Куюмджийски (бивша, сега разиденция на американския посланик), ул. „Велико Търново“ 18, София, (1935- – 1936, с арх. [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]])

* Къща на Г. Семерджиев (бивша, по-късно посолство на ДР Виетнам, после посолство на Либия), ул. „Оборище“ 12, София, (1932- – 1933, с арх. Иван Данчов)

* Градоустройствено решение за миньорски жилищен комплекс „[[Твърди ливади]]“ с жилища за миньори, [[Перник]], (1925- – 1932, с арх. Иван Данчов)

* Германско училище (бивше, днес [[Национална музикална академия]]), София (1931- – 1932, с арх. Иван Данчов)

* Германско училище, [[Бургас]], (1931- – 1932; с арх. [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]])

* [[Комплекс „България“|Архитектурен комплекс „България“]] - – новия хотел „България“ с ресторант и сладкарница и Концертна зала „България“, бул. „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ 4, ул. Аксаков 3 и ул. Г. Бенковски, София, (1931- – 1937, с арх. Иван Данчов)

* [[Национален студентски дом|Студентски дом]] с театър-кино, пл. Народно Събрание 10, София, (1932- – 1933, с арх. Иван Данчов)

* Кинотеатър и апартаментен хотел „Балкан“ (бивш, сега [[Младежки театър]]), София, (1935- – 1937, с арх. Иван Данчов)

* Фондова борса (бивша, после Министерство на вътрешната търговия и услугите, сега профсъюз-Синдикат „Подкрепа“), пл. „Гарибалди“, София, (1936- – 1939)

* Доходна сграда (бивша на застрахователно дружество „България“, после Американско посолство, сега Испански културен център – Институт „Сервантес“), ул. „Съборна“ 1, София, (1938- – 1940)

* Телефонна палата, ул. „Гурко“, ул. Дякон Игнатий (Левски), ул. Ст. Караджа, ул. Княз Ал. Батенберг, София, (1936- – 1947)