Разлика между версии на „Карбамид“

кор.; форматиране: 5x нов ред, 4 интервала (ползвайки Advisor)
(кор.; форматиране: 5x нов ред, 4 интервала (ползвайки Advisor))
|-
| Други имена
|Карбонилдиамид<br>Диамид<br>Урея<br>Пиагран
 
Диамид
 
Урея
 
Пиагран
|-
| [[Химическа формула|Молекулна формула]]
|-
| [[Плътност]] и [[Фаза (материя)|фаза]]
| 1,323032 g.cm<sup>−3</sup>, твърда
<!--| 80% AA- 1.075;50% AA-1.061;10% AA-1.014 (all at 15 deg C)-->
<!-- above supposed ''SG values'' info commented out on 11/19/06 until it can be properly incorporated-->
|-
| [[Разтворимост]] във [[вода]]
| 1000545 g·l<sup>−1</sup> (20&nbsp;°C)
|-
| В [[етанол]]
|-
| [[Точка на топене]]
| 132.,5 – 134.,5&nbsp;°C
|-
| [[Точка на кипене]]
== История ==
[[Файл:Urea3D.png|мини|ляво|100px|модел на карбамида.]]
Карбамидът е първото синтетично получено органично съединение. Открит е през [[1773]] г. от френския химик [[HilaireИлер RouelleРуел]] (Hilaire Rouelle). През [[1828]] г. е синтезиран за първи път от [[Фридрих Вьолер]] при реакция на калиев цианат и амониев сулфат<ref>Kyriacos Nicolaou, Montagnon, „Molecules That Changed The World“, Wiley-VCH, isbn = 978-3-527-30983-2</ref>:
:[[Файл:Urea Synthesis Woehler.png|н|300px]]
 
== Приложение ==
Поради високото си съдържание на азот (46%) и сравнително по-ниските транспортни разходи, карбамидът е най-значимият [[азотни торове|азотен тор]] в световен мащаб. От предимство е и сравнително бавното усвояване от растенията. За разлика от карбамида, повечето други азотни торове ([[калиев нитрат|нитратни]], [[амониев нитрат|амониеви]]) са много добре разтворими във вода, бързо се измиват при обилни валежи и попадат в подпочвените води. По тази причина голяма част от произведения карбамид се използва като азотен тор.
 
В таблиците по-долу са дадени данни за износа и вноса на карбамид по страни (най-големите вносители, съответно износители за 2018 г.):
 
|}
 
Тъй като основната суровина за производството на карбамид е [[природнаприроден газ]], страните с големи запаси на газ са обикновено и най-големите износители.
 
Друго значимо приложение е производството на карбамидформалдехидни смоли ([[аминопласт]]и). Освен това той се прилага в медицината в различни козметични смеси за омекотяване на кожата, ноктите и др.
Карбамидът може да се използва като хранителна добавка ([[E927b]]) при производството на [[дъвка]]. В различни [[фураж]]ни смеси се добявя като източник на азот, което ускорява образуването на [[белтъци]]/мускулна маса.
Карбамидът е основната съставка на [[AdBlue]], реагент, който се използва за редуциране на емисиите на [[азотни оксиди]] при [[дизелов двигател|дизеловите двигатели]].
 
Карбамидът може да се използва като хранителна добавка ([[E927b]]) при производството на [[дъвка]]. В различни [[фураж]]ни смеси се добявядобавя като източник на азот, което ускорява образуването на [[белтъци]]/мускулна маса.
 
Карбамидът е основната съставка на [[AdBlue]], реагент, който се използва за редуциране на емисиите на [[азотни оксиди]] при [[дизелов двигател|дизеловите двигатели]].
 
== Свойства ==
При нагряването на карбамид може да се получи [[биурет]]:
[[Файл:SynthesisBiuret.png|н|300px]]
При тази реакция се отделя една молекула амоняк. Биуретът е отровен за някои растения, затова съдържанието му в карбамида, използван като тор, се редуцира.
 
== Индустриален синтез ==
Това е т. нар. процес на Бош—Майзер (Bosch—Meiser), разработен през 1922 г. Сумарният топлинен ефект е положителен.
 
Амонякът и въглеродният диоксид за производството на карбамид се получават при непълно изгаряне на природен газ. При това първо се получават [[водород]] и [[въглероден монооксид]]. Водородът реагира с [[азот]]а от въздуха до получаване на [[амоняк]], а въглеродният монооксид с кислородкислорода – до получаване на [[въглероден диоксид]]. По тази причина основните суровини за производството на карбамид са природен газ, въздух и вода.
 
По тази причина основните суровини за производството на карбамид са [[природна газ]], въздух и вода.
== Източници ==
<references />
{{Нормативен контрол}}
 
[[Категория:Уреи| ]]
[[Категория:Торове]]