Рефракция се нарича анатомическата способност на оптичната система на окото (роговица, камерна течност, леща, стъкловидно тяло) да пречупва светлинните лъчи и да ги събира в една точка на ретината.
Всъщност откъм оптична гледна точка окото е доста комплицирана оптична система, която днешните офталмолози не познават, за могат да направят анализ на системата и да бъдат полезни на пациента. Особено българските.
По същество оптичната система на окото, представлява триплет. Три оптични лещи с общи повърхности. Роговица и челна повърхност на очната леща, самата леща и задната повърхност на очната леща и ретината. Специфичното е, че тези лещи са изградени от биологична материя. Конгломерат от клетки. А всяка клетка по същество представлява оптична леща, от чийто форма зависят нейните характеристики. От които пък зависят характеристиките на лещата която изграждат. От които характеристики зависи качеството на изображението. И едва след това може да се говори за рефракция. Следователно едно око представлява, триплет от оптични лещи, изградени от милиони оптични лещи.
Генетично предопределената съосност на тази система определя качеството на проекцията върху ретината/ фовеята. Всичко това зависи от правилната сфероидна форма на склерата, която по същество е скелета на окото.
